сряда, юли 31, 2013

Днес


Аз съм повече теб, а ти все по-малко мен.
Освобождавам се от призраците на града, в който бях така тъжна и го изпълвам с ново значение. Този път няма да рисувам разбити сърца по запотеното стъкло на колата. Няма ги ноемврийските мъгли и пронизващ вятър. 
Лято е.
А аз чета открадната книга на Марк Твен.
Вкъщи ме чакат силни и топли ръце. 
А, да. И сърцето му.

Радвам се за негативните, които доброволно напускат живота ми.
Най-сетне съм безвъзвратно свободна. Мога да си призная за първи път, че преди не съм можела да видя истински кое е важно. Израснах.
Тик-так-тик-так...  И макар някои пъти спомени да се промъкват незабележимо в мислите ми, сърцето ми не трепка вече. Само се усмихвам леко сама на себе си.

Тази сутрин лежа на леглото ни, разбуждайки се. От прозореца се вижда само небе. Ще полежим в хладината така. Един до друг, без да се докосваме. А после устните ти ще докоснат първо рамото ми без да бързат за никъде, за да се спуснат надолу по гърба ми.
Ти добре знаеш, че той е чувствителен. Особенно рано сутрин.
Аз съм твоето изрисувано момиче. 
Туп-туп-туп. Заразяваш ме с ентусиазма си и не мога да ти откажа. Избухваш в смях на мърморенето ми всеки път, когато тръгнем да падаме от ръба. 

И всичко е толкова просто.

снимка: аз

Няма коментари:

Публикуване на коментар