неделя, юни 16, 2013

На връхчетата на нозете ни


Там стои щастието. 
В приликите на заоблени фаланги и възглавнички. Другото човешко същество, което бавно се разбужда до теб в приятния сумрак. Знам, че си заспал след мен, че си стоял буден в тъмнината само за да ме гледаш. Както и че сисе събудил първи и просто си чакал.

Отварям очи подир малки целувки. Наум разказвам сънищата си лениво, защото времето не бърза и утре пак ще заспим един до друг. А има ли значение какво сънуваме, ако реалността е всичко, за което мечтаем в момента?

Отпочиваме си от съня лежейки на слънце. Косите ми са още мокри от притискането във възглавницата и жегата. Летят водни кончета, усеща се мирис на река, а тревата едва е започнала леко да изсъхва.
Врачанският Балкан се смее със зъберите си.

Юнско ми е. 
Здравей мое лято.