четвъртък, февруари 28, 2013

Числови редици


Лежа в леглото. Обмислям как да заспя. Имам тринайсет минути до един часа за себеразкритие.
Една година по-късно след татуировката ми. Утре би могло да бъде двадесет и девети в една алтернативна вселена. Тук е четвъртък. А аз ще стана в осем, за да заспя след полунощ в прегръдката ти.

Не съм творила от месеци, разказите се трупат в запрашеното ми съзнание. Скоро ще ги пусна на свобода да потичат.

Работният ми ден е десет часа, 150 е-мейла, поне двадесет обаждания и три големи чаши топъл чай. Тридесет и седем човека в една стая, един от тях със счупен крак. Пълен хаос. И във всичко това, обяд с теб, когото безвъзвратно обикнах. Делим си шоколадови яйца и праскови с маскарпоне.
Осъзнавам, че хубавото на това да си влюбен е това да не усещаш как лети времето. За това един миг да е цял век, а няколко часа да се изплъзнат между пръстите ти и одеалото. Когато още малко се проточва завинаги. А скуката е в липсата на присъствие на другия.

Март е на един хвърлей. Отново ще се прегръщаме под слънчеви лъчи и аз ще грея в червеникавия ореол на разпилените ми коси. Идва пролет с теб. Безкрайни мигове на щастие.

И само тогава числовите окови, по които съществуваме, изтъняват и изчезват.

2 коментара: