сряда, октомври 03, 2012

All cats are Grey at night


Tи си моето изключение от правилото, особенно когато съм в ръцете ти. По-голям от живота, но по-невинен от мен във всяко едно отношение. Неомърсен. Чисто бяла страница, която мога да запълвам с нежност.

Искам да те заобичам безвъзвратно и да виждам отражението си в очите ти всеки път, когато ме погледнеш. Искам да те чувам как произнасяш името ми без да се усетиш, докато пресъздавам вселени, знаеш как. Искам да се науча да чета реакциите ти, да предугаждам това как се стягат мускулите ти от напрежение и да мога да засиля усещанията ти. А после ми дай да те гледам как спиш до мен уморен, но доволен. Защото се усмихваш на сън и макар, че ти е трудно да заспиш до мен, ме търсиш. Оплиташ пръсти в моите и ме затискаш. 

Събуждам се сутрин и косата ми мирише на теб и ръцете ти. Завирам се в шията ти и те попивам с устни. Жадна съм. За теб, от теб.

Желанието ми да те погълна изцяло в себе си и да те задържа там е неизпълнимо. Остава ми само да те галя и да се наслаждавам на топлината ти, да се заровя в прегръдките ти и да ти позволя да надникнеш в същността ми. Искам да разбереш, че "кажи нещо"- то се чете в погледа ми, когато лежа под теб и го има между дланите ни, когато ходим хванати за ръка по улиците. Че няма да отида никъде и че няма да избягам, заради интензитета на характера ти. Понеже имам толкова скрити рани, колкото и ти. Макар с различен произход. Миналото си е минало и заминало. Искам да ти споделя настоящето си.

Осъзнавам, че съм цяла и летя за пръв път от десетиление. Харесвам ти егото, смехът и рижата брада. Обичам ни отраженията в огледалата, витрините и локвите. Аз с мекотата на извивките ми и ти с релефа на силуета ти. И макар, че на моменти си прекалено импулсивен, с удоволствие се гмуркам в теб, защото е толкова естествено. Между двама ни. 

На скритите въпроси в погледа ти, бих отвърнала, че съжелявам само за това, че душата ми е все още опустошена (нахрани ме със себе си и емоцията си, защото и аз като теб, имам нужда да бъда обичана) и липсва част от детската ми наивност. Щеше да е толкова по-лесно да се доверя на щастието ни, но сега предпочитам да се уповавам на спокойствието и методичността, с които оглеждаш тялото ми. Както на теб ти се налага да вярваш на думите ми, макар да трябва да преглътнеш котешката си недоверчивост. 

А после ще те оставя да ме галиш с перо и да нацелуваш настръхналата ми кожа както не съм позволявала никому.

Няма коментари:

Публикуване на коментар