събота, септември 22, 2012

Asche zu asche


Планината в теб ме увлича в гоненица на характерите ни. Ти си див, аз неопитомена. Хайде, да не се променяме, защото този път сме го вървели много пъти. Не работи, нека кривнем по страничните пътеки и да видим какво се крие в тъмното. Току-виж открием себе си. 

Напрежението ми е трупано с години. Не очаквам да си кротък. Не изисквай от мен спокойствие, но ми дай време да разбера премълчаното в думите ти. Защото после ще поискам същото от теб, когато обхванеш лицето ми в ръце, за да се загледаш в очите ми.

„… ти си сложен модел.” Имаш най-сериозното изражение на света, но ъгълчетата на очите ти се смеят. Доволен си. Арогантно животно. 

„А нима ти не си?” мисля си наум и колко истина има в това.

Нямам намерение да чакам. Въздържанието ми е време да свърши. Искам до прокарам пръсти по оста на симетрия на прекрасното ти тяло. Там където гръдната ти кост преминава в мекотата на корема ти, да усетя мускулите под кожата ти и после да нарисувам щастие с езика си. Размачкай раменете ми и разнеси умората ми. Нека бъда пластелинена за няколко минути, отпусната и себе си. Отнасям се по мелодията ти, за да се разпрашим на съзидателни частици. 

Аз ще стана дъжд, а ти земя. 
Ще ме приемеш ли отново в лоното си като метафора на самото сътворение?

Няма коментари:

Публикуване на коментар