петък, август 24, 2012

And the sun is going blue...



Времето лети. Реших да го уловя в сезони и цветове по кожата си. Завинаги.

Ще го закотвя със зъбни колела и ще го разпадна на съставности. На някои от нас им остават месеци. 

Искаш ли да ме разгледаш? Утре може да ни няма. Или поне за себе си знам, че не съм даденост.

снимка: аз

2 коментара:

  1. Здравей отново.
    Започвам да се чудя как може толкова тежест да бъде описана с толкова малко думи. А може би е просто настроението вплетено в думите.
    Какво ли те е накарало да виждаш света по твоя си на4ин?!

    ОтговорИзтриване
  2. Здравей отново.

    Светът ме накара да го виждам по този начин.

    ОтговорИзтриване