петък, август 24, 2012

And the sun is going blue...



Времето лети. Реших да го уловя в сезони и цветове по кожата си. Завинаги.

Ще го закотвя със зъбни колела и ще го разпадна на съставности. На някои от нас им остават месеци. 

Искаш ли да ме разгледаш? Утре може да ни няма. Или поне за себе си знам, че не съм даденост.

снимка: аз

петък, август 03, 2012

Прашните улици на Прага



Прага е прекрасна. Прашна, павирана и пълна с метаморфозите на Кафка. 
Прага я заобичваш от нищото. Заедно с кулите, часовниците и ожулените пръсти. После я разлюбваш с намръщените чехи пак по Кафка, тълпите туристи и горчивата вода. 

Трамваите в нея не спират на пешеходни пътеки. Пише си го отзад на билетчето. 

Тя има кулинарни изненади скрити в малките улички, танцуващи къщи покрай Вълтава и уличен джаз сред готическия финес на Карлов мост.

Прага е неизменна, сива и безплътна. Великолепен пример какво бе могла да бъде София в една паралелна вселена. 

В Прага може да се влюбиш в унгарец, бай дъ вей, ако не сте чували, да намериш колега-архитект, да си купиш гранат, да обясниш на австралиец защо трябва да отскочи до родината ти, да преброиш патиците по реката, да ти покажат трабант като невероятна реликва на едно отминало време.

В нея времето тече по четири различни начина, всички отмерени от един единствен циферблат. 

Остаряваме еднакво, само че там е някак по-красиво.

photo: by ~Thaess