вторник, юли 10, 2012

Раз/споделено


Научих новини от приятел, които ме разочароваха. Ей-така в 2 часа сутринта. 

Някои хора не се срамуват да ме събудят. Хвала ви. 
...но не ме изненадаха.

Казаха ми, че съм прекрасна и невероятна и, че искат да се омъжат за мен. Този път ми дадоха конкретен срок да си помисля искам ли или не. Отново ще се наложи да кажа не. Като реакция си купих малък метален заек за поставяне на брачни халки. 
...тук вече сама се изненадах.

Но аз така или иначе не спя. Както винаги, защото той свършва работа в един сутринта, GTM, а аз го чакам, за да съм последното нещо, което ще чуе и види преди да заспи.
...колко прозаично. Ставам скучна. Или досадна. Или и двете.

Споделям за шоуто на Аксел и хилядите червени конфети. Аз съм ноемврийски дъжд, това е. Беше хубаво да съм в тълпата със съвършенно непознати, които ми се радват и се грижат за мен без да има причина за това. Единият ми духа в ухото. Нов вид свалка. Метафора братя, както се оказва 2 минути по-късно. "Аз ти духам на теб, ти на мен." мисля си и повдигам рамене. 
Той е два и пет, а аз съм на пръсти. Няма страшно в леглото всички сме еднакво високи.
...енд ю уилл беееее олрайт, май бейбе...бейбе...бейбе...

Едва ли.

Лятното ни място е в Мармалад. Сандалите ми са с десет сантиметра ток, защото съм една безсрамница. Косата ми е малко по-червена от обикновенно с чудесната помощ на химията. Щастието ми е в разбити ягоди с лед, лимонов сок, кафява захар, ром в чаша на столче. 
...тренирах се. Мога да изпия около шест без да се замисля дори. А може би е развиване на резистенция?

Имам обици с крила на пеперуди. Време е да погледна селекцията му на филми с червени плакати и да прегледам мемоарите на маркиз дьо Сад. Слава на бога, не ме карат да гледам лигави романтични комедии.
...поздравявам с Knockin' on Heaven's Door. Не е подходящо за всеки.

А да. Забравих.

Щом ти е горещо, съблечи ме.

Няма коментари:

Публикуване на коментар