петък, юли 06, 2012

Късо, кратко, неизбежно


Днес няма да е красиво. В хороскопа ми пише, че всичко е тип-топ, всяко зло за добро и тем подобни глупости. Отдавна спрях да вярвам в звездите. Те не сбъдват желания. 

Стоя вчера с теб в нашата трапезария и зяпам разсеяно в стената. 

Зелено. Балийско, тон 3. 

Положението си е ебало майката. Не само собствената си, но и нашите покрай нея. Разюздало се е като за последно, искри с необикновенна ярост и ни лашка насам-натам в прегръдката си. Преди няколко, може би две, години по това време утешавах друг, поради същата причина, а сега ми се иска просто да се бях изхилила презрително.
Положението така прави в момента. Напива ни, манипулира ни, хваща ни за косите и след това ни изнасилва. Тотално. 
Положението пуши скъпи цигари и пие добър бърбън, макар да не може да направи разликата, след което садистично се усмихва от единия ъгъл.

Иде ми да викам, но всъщност няма за какво. Погребах кучето си. Искам да прережа мазното му гърло и да гледам как кръвта му попива в мръсните чаршафи. Тотален нечистоплътен перверзник.

Студена диня със сирене и аз по лилав потник на точки. Каква романтика. Лилавото този месец ми е символ на красиви извивки, приятелска кръв и сълзи. 

Чувам ви думичките: експериментално лечение, четвърта фаза, липса на лекарство, химиотерапия, доброволческа програма. Мисля. Смятам да се напия и да забравя. Лековете ми са ясни. Ягодово дайкири и Малинов Джак. 

Един господин никой ме подсети, че всички умираме и на него никога не му е пукало за това. Ти щастливо егоистично копеле, ти, който просто никога не си губил никого. Пожелавам ти да останеш последен. 

Ние в Culture Beat, Mojito, Magaritas и текили. Червени токчета, медни кичури и морска рокля на рае, която едвам стига до чатала ми. В резултат: два спрели мерцедеса, които искат да ме "хвърлят до някъде", нахален тип с колело в Макдоналдс, група малоумни холандци с увиснали ченета. Казват ми, че съм на 17. Почти изживявам втора младост, а се усещам като на достолепни 95.
Fuck you all. 

Предпочитам кривата му усмивка и татуираните кокалчета. 

26 коментара:

  1. Анонимен9 юли 2012 г., 16:52

    Звездите работят, но може би трябва да знаеш какво да поискаш от тях.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Хах. Да, съгласна. Не е необходимо да си хабиш желанията за глупости.

      Изтриване
  2. Анонимен9 юли 2012 г., 20:05

    Нали =]
    За това всички приказки са свързани с краен брой желания. Аладин и вълшебната лампа, Златната рибка, Джинове и други безподобни. Искаме много. Искаме постоянно, но най-важното е да знаем какво искаме най-много.
    А ти. Ти знаеш ли какво искаш НАЙ-МНОГО?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Смея да твърдя, че знам точно какво искам. Но животът не е приказка, така че приказните правила тук не важат. :")

      Изтриване
  3. Анонимен9 юли 2012 г., 20:22

    Първо: Публикацията Ти е невероятна.
    Второ: Добре =] Това винаги е добре. Остави ме аз да съм съдията зад желанията Ти. Знам че не е нужно да го правиш, но съм свикнала да питам хората за това което искат.
    Трето: И запомни =] имаш право на 3 (three, drei, tres, trois) желания.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Радвам се, че ти е харесала публикацията. Може би се дължи на факта, че това е измъкнато направо от мислите ми.

      Искаш да съдиш желанията ми? Това означава, че трябва да ги изложа на всеослушание и линч? :") Желанията са ми глупави, егоистични и чисто човешки, без заврънтулки и запетаи.

      Изтриване
  4. Анонимен9 юли 2012 г., 20:45

    Всички сме егуисти. Или поне докато се появи първото ни зверче. Тогава приоритетите ни се променят. Но на този свят няма човек който да съм срешнала и да не е бил или пълен егъист дори и да не го осъзнава самия той или скован и смачкан от живота до такава степен, че вече не вижда истинското в живота или омаян от собственото си величие.
    А що се отнася до желанията. Ти излагаш най-съкровенното си (а именно мислите си) пред всички. Толкова ли е лошо от време на време да кажеш на света какво точно искаш, за да може той да ти го даде???

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ами да. Лошо е. Да си кажа, аз колкото пъти съм си казвала какво точно искам на света,толкова пъти съм била смачкана и отправена в начална точка. Сега единственото, което си пожелавам открито, е здраве за близките ми на сърцето хора. Това не можеш да го изработиш, на него може само да се надяваш. И аз това правя... пожелавам си го. Брой го за едно от три. Дори само то да ми се изпълни, пак ще съм доволна.

      А от личен опит знам, че някои са егоисти дори при наличието на зверчето.

      Изтриване
  5. Анонимен9 юли 2012 г., 20:58

    Добре =] Точно както казаха в размислите си за 3те желания е една много приятна статия. Всеки първо желае за "световен мир". Не ме разбирай погрешно това е прекрасно желание и няма баба на този свят която да не мисли, че това е ЕДИНСТВЕНОТО желание на този свят.
    И както казват one down two more to go. Обмисли го добре. От многото желания в главата ти след време едно става по-ясно. Чакаме номер 2 =].
    И да, за нещастие винаги има изключения за всяко правило, дори и за тези без изключения =[

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. А мен световният мир не ме вълнува. Ако можех бих избила една голяма част от популацията ни собственоръчно. Единственото, което ме възспира е, че започна ли, никога няма да се спра.

      Желание номер две е на заден план. Стигнала съм до момента, в който не мога да се побера в думи. Иска ми се да можех да летя. Ей-така. За разнообразие.

      Изтриване
  6. Анонимен9 юли 2012 г., 21:12

    Не искам да те насилвам. И аз съм била там, но начина по който виждаш света си е много... уникален. Надявам се си намерила някой, който го разбира и може да ти даде отговор на незададените ти въпроси, а не само да те изслуша. С нетърпение чакам момента в който ще си готова да споделиш номер 2 с нас.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Намерих си. Няколко. Загубих ги. Сега не търся повече.

      Но няма значение. Винаги може да се усмихнеш, нали?

      Изтриване
  7. Анонимен9 юли 2012 г., 21:27

    Не е същотото ако не знаеш защо.

    ОтговорИзтриване
  8. Винаги си заслужава да се усмихнеш.

    Дори и да те боли и да ти идва да виеш.

    ОтговорИзтриване
  9. Анонимен9 юли 2012 г., 21:36

    За да живееш живота на другите и да се радваш на техните "успехи" (което да те кара да виеш)?!
    Не, за мен усмивката трябва да бъде породена от собственото ти нежелание да се усмихнеш. И за да поясня, тя трябва спонтанно да се появи на лицето ти и момент по късно да разбереш защо.
    Мисля, че го знаеш, но дали не си го забравила?

    ОтговорИзтриване
  10. Хората, които ме познават, знаят, че съм почти перманентно усмихната. Аз се смея с и без повод. Не се дразня на успехите на другите, те не ме засягат по никакъв начин в крайна сметка. Нека са доволни и щастливи. :")
    Няма лошо. Стига да не ми се месят.
    Забравила съм да се радвам на хората без да имам вътрешни съмнения. Виж това е нещо, което си искам обратно. Но за съжаления "забравата" не става по желание.

    ОтговорИзтриване
  11. Анонимен9 юли 2012 г., 21:55

    Въпроса е не да си усмихната а засмяна. Това е грешка, която повечето хора правят, за да се чувстват добре със себе си.
    И все пак значи си дива и щастлива =] това е супер. А радостна ли си? Всички знаем от какво сме нещастни, но малко от нас знаят защо и от какво са щастливи.

    P.s. съжалявам, че задълбавам така. Просто професионално изкривяване. Ако в даден момент прекаля, моля те кажи ми.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. :") ами аз знам какво ме прави щастлива: летен дъжд, разходки с приятели, есента, лалета, други щастливи хора, работата ми, снимки, татуси, семейството ми, чай с мляко, това да лежа и да гледам филм с приятел, красиви неща, часовници и книги... много са тези неща...
      какво ме прави радостна...това е друг въпрос, на който не мога да дам точен отговор.

      Изтриване
  12. Анонимен9 юли 2012 г., 22:17

    А как един човек трябва да е радостен, когато не знае какво го прави такъв? Това питам всички мои пациенти :D

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Може просто да не е радостен, нали?

      Изтриване
  13. Анонимен9 юли 2012 г., 22:23

    Е да. Има и хора които не знаят какво да правят когато са радостни и правят всичко възможно да се върнат в познатата си среда на нещастието.
    Смяташ ли се за такава, защото аз мисля, че не си.
    А всъщност помниш ли последния път когато: "Забравила съм да се радвам на хората без да имам вътрешни съмнения. "?

    ОтговорИзтриване
  14. Аз съм доволен човек по природа. Даже малко повече от нормалното. Именно за това, когато изпадна в криза и се натъжа,хората ми се стряскат.

    Последният път беше съвсем наскоро, но уви. Много бързо ми напомниха защо съществуват съмненията. :")

    ОтговорИзтриване
  15. Анонимен10 юли 2012 г., 0:05

    Като говорехме за желания. Аз не бих искала да ползвам свойте, защотото това би ме накарало да не мога да разгранича реалното от приказното.
    Искам да попитам ако не е твърде лично това за кой се отнася: "Чувам ви думичките: експериментално лечение, четвърта фаза, липса на лекарство, химиотерапия, доброволческа програма. Мисля. Смятам да се напия и да забравя. Лековете ми са ясни. Ягодово дайкири и Малинов Джак. "

    ОтговорИзтриване
  16. На този въпрос, за съжаление, нямам желание да отговоря. :")

    Реалност или приказка, всичко е такова, каквото си го сътворим.

    ОтговорИзтриване
  17. Анонимен10 юли 2012 г., 0:30

    Добре. Разбираемо е. Лека и спокойна от мен за сега.

    Почитателка,
    ЗМИ

    ОтговорИзтриване