вторник, юли 10, 2012

Раз/споделено


Научих новини от приятел, които ме разочароваха. Ей-така в 2 часа сутринта. 

Някои хора не се срамуват да ме събудят. Хвала ви. 
...но не ме изненадаха.

Казаха ми, че съм прекрасна и невероятна и, че искат да се омъжат за мен. Този път ми дадоха конкретен срок да си помисля искам ли или не. Отново ще се наложи да кажа не. Като реакция си купих малък метален заек за поставяне на брачни халки. 
...тук вече сама се изненадах.

Но аз така или иначе не спя. Както винаги, защото той свършва работа в един сутринта, GTM, а аз го чакам, за да съм последното нещо, което ще чуе и види преди да заспи.
...колко прозаично. Ставам скучна. Или досадна. Или и двете.

Споделям за шоуто на Аксел и хилядите червени конфети. Аз съм ноемврийски дъжд, това е. Беше хубаво да съм в тълпата със съвършенно непознати, които ми се радват и се грижат за мен без да има причина за това. Единият ми духа в ухото. Нов вид свалка. Метафора братя, както се оказва 2 минути по-късно. "Аз ти духам на теб, ти на мен." мисля си и повдигам рамене. 
Той е два и пет, а аз съм на пръсти. Няма страшно в леглото всички сме еднакво високи.
...енд ю уилл беееее олрайт, май бейбе...бейбе...бейбе...

Едва ли.

Лятното ни място е в Мармалад. Сандалите ми са с десет сантиметра ток, защото съм една безсрамница. Косата ми е малко по-червена от обикновенно с чудесната помощ на химията. Щастието ми е в разбити ягоди с лед, лимонов сок, кафява захар, ром в чаша на столче. 
...тренирах се. Мога да изпия около шест без да се замисля дори. А може би е развиване на резистенция?

Имам обици с крила на пеперуди. Време е да погледна селекцията му на филми с червени плакати и да прегледам мемоарите на маркиз дьо Сад. Слава на бога, не ме карат да гледам лигави романтични комедии.
...поздравявам с Knockin' on Heaven's Door. Не е подходящо за всеки.

А да. Забравих.

Щом ти е горещо, съблечи ме.

петък, юли 06, 2012

Късо, кратко, неизбежно


Днес няма да е красиво. В хороскопа ми пише, че всичко е тип-топ, всяко зло за добро и тем подобни глупости. Отдавна спрях да вярвам в звездите. Те не сбъдват желания. 

Стоя вчера с теб в нашата трапезария и зяпам разсеяно в стената. 

Зелено. Балийско, тон 3. 

Положението си е ебало майката. Не само собствената си, но и нашите покрай нея. Разюздало се е като за последно, искри с необикновенна ярост и ни лашка насам-натам в прегръдката си. Преди няколко, може би две, години по това време утешавах друг, поради същата причина, а сега ми се иска просто да се бях изхилила презрително.
Положението така прави в момента. Напива ни, манипулира ни, хваща ни за косите и след това ни изнасилва. Тотално. 
Положението пуши скъпи цигари и пие добър бърбън, макар да не може да направи разликата, след което садистично се усмихва от единия ъгъл.

Иде ми да викам, но всъщност няма за какво. Погребах кучето си. Искам да прережа мазното му гърло и да гледам как кръвта му попива в мръсните чаршафи. Тотален нечистоплътен перверзник.

Студена диня със сирене и аз по лилав потник на точки. Каква романтика. Лилавото този месец ми е символ на красиви извивки, приятелска кръв и сълзи. 

Чувам ви думичките: експериментално лечение, четвърта фаза, липса на лекарство, химиотерапия, доброволческа програма. Мисля. Смятам да се напия и да забравя. Лековете ми са ясни. Ягодово дайкири и Малинов Джак. 

Един господин никой ме подсети, че всички умираме и на него никога не му е пукало за това. Ти щастливо егоистично копеле, ти, който просто никога не си губил никого. Пожелавам ти да останеш последен. 

Ние в Culture Beat, Mojito, Magaritas и текили. Червени токчета, медни кичури и морска рокля на рае, която едвам стига до чатала ми. В резултат: два спрели мерцедеса, които искат да ме "хвърлят до някъде", нахален тип с колело в Макдоналдс, група малоумни холандци с увиснали ченета. Казват ми, че съм на 17. Почти изживявам втора младост, а се усещам като на достолепни 95.
Fuck you all. 

Предпочитам кривата му усмивка и татуираните кокалчета.