събота, май 05, 2012

Up


Любовната ни история премина за 6 минути и 38 секунди. А цели четири минути бяха споделени. Аз ям кисели краставички, ти се шегуваш, че нещо на твърде много кисело налитам в последно време.
Шляпаме боси по плочките из апартамента и се радваме на захладняването тези дни, което ни позволява да се насладим на зеленината на задния ни двор на спокойствие. Далеч от всички шумове  на големия град.

Слагам си светло зелената лятна рокля, която е прилежно прибрана в талията. Онази същата, която носех на първата ни среща. А ти ще ме водиш на разходка при лилиите, после ще пием сайдер на клоните на розовото ни дърво.
Ще хапваме кексчета с маслена глазура, докато лежим на тревата и аз правя жалки опити да те гъделичкам. На тръгване ще избързаш на някъде и ще изчезнеш от погледа ми, за да се върнеш десетина минути по-късно с характерната ти леко крива усмивка.

Ръцете ти крият изненадата ми зад гърба ти. Получавам голям букет с пролетни цветя ей-така без причина и измежду тях има лилави лалета. Не ме интересува, че розите са символ на страст, аз предпочитам момичешката непринуденост на преди малко откъснати цветя. Взимаш едно от тях и галиш профила на лицето ми с пеперудени ласки.

Смея ти се, защото ме изпълваш с щастие каквото никой друг не ми е предизвиквал...

Смея ти се, защото моят смях извиква твоя.

Смея ти се. Просто така.

2 коментара:

  1. Отговори
    1. :") We can smile together.

      В последно време редувам моменти на дива радост, с такива на тотална апатия... ама на. Инак трябва да напиша тези десет разказа, които ми се въртят в главата...

      Изтриване