четвъртък, май 24, 2012

Here comes the rain again

Falling on my head like a memory 
Falling on my head like a new emotion… 


Днес само роси от време на време, небето е рошаво и почти синьо. Размотавам се изпод дъжда и чакам да се появи дъга. Все някъде има една, която чака да бъде разкрита, за да намеря в края ѝ съкровище. Купих си нова бяла рокля. Разсейвам се от отражението си в локвите преди да го размътя със стъпките си и посрещам първите тазгодишни лунички по бузите си. Тананикам си. Гласът ми изпълва пространството в гората и се връща обратно при мен. 

Преди няколко дни някакви туристи ме помолиха за разрешение за една снимка. На въпроса защо, казаха че съм толкова усмихната и ярка в дъжда с кожената си жълта чанта и карираният ми чадър. Дадох им го. После си говорихме за паветата и новата пешеходна алея покрай Университета. Оказва се, че само минават оттук на път към Истанбул. Питам ги дали ще се върнат. Може би, някой друг път. Разделяме се. Прави впечатление, че хората по света умеят да са щастливи, а ние сме изтъкани от негативност. Както казва тя, обичам града си, но с всяко завръщане в него все по-трудно понасям хората. 

Крача към работа. Мисля в мелодии, а ягодите, които ям, имат вкус на синева. Днес съм по-свободна от всякога. Утре може да почака. А само след няколко дни ще разбера ще го бъде ли или няма. Няколко капки кръв и една гладна сутрин ме делят от информираността. Май е месец на странните съвпадения. От онези, заради които се пишат детски романи, събиращи в себе си много усмивки и сълзи. 

В този ред на мисли: Честит празник на всички все още пишещи на кирилица, приятели и Наде, честит рожден ден!
Ди, за теб знам, че ни гледаш изотгоре (или някъде там, където си в момента) и ни се смееш на глупостите, но все пак да си кажа, че три години по-късно ни липсваш все така силно. 
Георги, за теб важи същото, диване такова! Дано си щастлив, където и да си, и завинаги ще има място за теб в нашите лудории, защото те "носим" със себе си.

Обичам ви, сладури, независимо от ограниченията на материалния ни свят.

1 коментар: