понеделник, април 30, 2012

Strings theory, right?


От месеци сънувам едни петнадесет секунди в паралелна вселена. Вселена, в която останах с теб и децата ти Максимилиан и Марк. Деца, които ме наричат „мамо” на чужд език и идват да се гушнат в краката ми след като са тичали след кучето. Вселена, в която татуираните кокалчета на лявата ти ръка се свиват гневно, докато придържат русо, къдраво съкровище. 

Осъзнавам го като компенсация за загубите си по това време миналата година. Някои неща не могат да се завърнат дори и да изпишеш хиляди листове с молби в тайни дневници. Пиша и плача, а после избухвам в безпричинен смях. Болката все още я има и както каза онази прекрасната, ще стои там, докато не я запълниш отново с живот.
Тогава, в края на онзи май месец, двамата се разхождахме из Валенсия и се смеехме по улиците. Тогава аз ти споделях болката си, а ти просто ме галеше докато заспя в ръцете ти. Правеше това, което можеше, за да ме спасиш. Не ми даваше да се спра на едно място и да залинея в мъката си. Заспивах от умора в синя копринена рокля в ръцете ти на плажа и ти ме носеше на ръце до вкъщи. Тогава беше почти като да си открадна времето от преди години, когато те целунах по бузата, а ти избяга ужасен от мен. Няколко месеца по-късно ме направи на пух и прах и разбрах, че ужасът е бил страх от самия теб. Страх, който ме караше да те обичам. 

Ти никога не ми обеща нищо, но и не ми взе нищо. За сметка на това унищожи човека, който исках. С теб и русите къдрави дяволи се разминахме няколкократно, за да си кажем финално сбогом и да се сблъскаме отново на едно летище, където ме въртя в кръг от радост и накара колената ми да омекнат в един по-тъмен ъгъл. 

Ти, за разлика от останалите, значеше нещо: февруарски нощи, юлски следобеди, изпъстрени с развятата ми коса и гърления ти смях. 

Отварям си очите. Отново онези петнадесет секунди промъкване в чужд свят, който въпреки всичко е повече мой, отколкото този тук. Тръскам глава и прогонвам малките детайли от мислите си. Винаги една и съща сцена. Едни и същи петнадесет секунди. Чудя се дали някъде някое мое аз не ги преживява наистина? Исках да ти кажа още нещо, но черното ѝ дантелено бельо ме разсея. Тази жена има едни от най- яките крака на земята обвити с млечно бяла кожа, която искаш да оближеш. Ти би го направил, въпреки че обичаш брюнетки. 

Тя се смее на синхронизацията ни. Разбира се, винаги е знаела всичко. Подозирам, че те познава добре почти колкото и аз. Хваща ръката ми и ме повежда навън за нощна разходка под звездите. 

Останалото няма значение.

10 коментара:

  1. хубаво, макар и не съвсем ясно..

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Няма как да е съвсем ясно, а много ми се иска да стане. Няколко месеца сънища с няколко години спомени в едно...

      Изтриване
  2. Не познавам детайлите затова ще се въздържа да изказвам мнение в конкретния случай... Ще кажа само, че от всички блогове, които следя ми прави силно впечатление как повечето хора са вкопчени в миналото, надявайки се да могат да го направят отново част от бъдещето си. Аз не правя изключение, но все по-ясно усещам колко пагубно е това, защото потапянето в миналото ни отдалечава от настоящето...Пожелавам ти обаче всичко да се развие по най-добрия за теб начин :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. :") Благодаря за пожеланието ти! Нещата се развиха по най-добрият за мен начин. В момента съм щастливо влюбена в невероятен и прекрасен човек.
      Това че миналото ми е част от мен и разказвам за него, не означава, че искам да е част от бъдещето ми. Просто то съществува и е там, макар и малко далеч от мен.

      Никога не съм се завръщала към минали неща и предполагам, че за да се случи това, че ми трябва много по-силен стимул от усещането, което витае в сънищата ми. Не се и надявам да стане. По-скоро го споделям като страх, че е можело да го бъде, защото в тези сънища не се усещам добре.

      Изтриване
  3. Ох, пак се депресирах. Колко е ужасно да се разминеш с човек, когото обичаш. Или просто да го загубиш. И да оставиш някой друг да те разсейва от болката.
    Поне аз така го разбирам, погледнато от моите очи, с моя опит и моите преживявания.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Недей се депресира :") Щом си се разминал с някого е имало защо. Аз не вярвам в повторенията в името на любовта. Няма такова нещо като чакане в името на момента, в който ще обичаш. Или обичаш, или не.
      Преди време ми казаха, че да обичаш не е достатъчно, защото в живота имало толкова много други неща, които да се объркат. После ми се случи да загубя част от себе си и няколко много близки човека завинаги.

      Ставаш и продължаваш. А там зад ъгъла винаги ще се намери някой, който да те вземе от работа и да те заведе на среднощна разходка, за да гледаш звезди, макар самият той да ги ненавижда.

      Изтриване
  4. Аз само ще се обадя, за да кажа, че беше удоволствие да го прочета.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Усмихвам ти се. Радвам се, че ти е допаднало. И да отбележа, че тухлите стоят като чернова и чакат.

      Изтриване
  5. Това ми навява спомени за човека, който мислех, че е голямата ми любов... Може би наистина беше, такава тръпка и вдъхновение за живот не съм изпитвала с никой друг...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Радвай се, че си го изпитала. Това е много повече от колкото мнозина някога ще имат. :")

      Изтриване