неделя, април 15, 2012

На двадесет и шест


Позволявам си сладкото коварство да те оставя вързана и паля цигара, докато се вглеждам в очите ти. Поставям я на устните ти и всмукваш жадно. Издишаш доволна, а в погледът ти се отразява огънчето на цигарата. 

А на мен ми се иска да благодаря в умората си за липсващите слънца.

Стоя пред теб полуразголена там на масата и няма нищо по-естествено в този момент. Всичките ми съмнения са си отишли. Толкова е лесно да се предадеш в хватката на удоволствието, което знам, че само ти може да ми доставиш. В играта за двама няма половинчатости, нали така? 

Необходимостите ни са заситени, поне за кратко и сега ще мога да бъда себе си. Нека разговаряме и да си кажем истини. Усмихваш ми се от разстояние в тъмното. Не е необходимо да те виждам, за да усетя задоволството в зелените ти очи. Това ти е целта и отново уцели право в центъра и. Когато съм така сладко-изтощена, въпросите се изплъзват без да искам. Паля си цигара, за да потвърдя клишето и да ги задържа точно на върха на езика си. Предпочитам да те слушам. Отива ми да пуша, често ми го казват дори непознати. Нещо свързано ще да е с яркото червено, което краси устните ми и опушения черен грим, които сега са се размазали артистично по лицето ми. Вината е твоя, устните ти са го разнесли по бузите и врата ми. 

Пращам ти въздушна целувка в отговор. 

А ти продължаваш да се усмихваш в полусянка. Моят хищник и ах, как обичаш да ме дебнеш, за това няма да нарушавам удоволствието ти като запаля и лампите. Нека светлината обрисува само моето тяло, за да е на показ за теб. Мога ли да бъда твоята муза? Цигарата докосва устните ми. Познаваш пръстите на ръцете ми до съвършенство. Дълги и тънки, халката на Булгари, която е перманентно на дясната и проблясва заедно с цигарата ми. Пръсти, които знаят как да пипат и къде да натиснат, за да те разтопят. Пръсти с квадратни нокътни плочки с прилежно оформен маникюр, оръдия на моят възход и общото ни падение. 

Ставаш и се приближаваш към мен. Чувам изпукването на врата ти, заради характерното раздвижване на рамената ти. Харесвам силата и решителността на походката ти, примесени с лек пружиниращ отскок. 

Изтръсквам небрежно пепелта на пода. Създавам си ореол от дима за няколко мига. Маскирам се на ангел пред теб, макар да не съм преди да попадна отново в хватката ти. Искам да ме запечаташ в ума си такава. Неизбежно неповторима. А след това ме разпраши на съставни части. 

Ако животът е пиеса, то нашият е „Секс, наркотици и рокендрол”, не мислиш ли?

6 коментара:

  1. Достоен отговор, прекрасная. Моите почитания.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Каквото повикало, такова се обадило, мила моя!:")

      Изтриване
  2. Този коментар бе премахнат от администратор на блога.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Мерси за милите думи. Мисълта тече гладко за момента :")

      Изтриване
  3. Този коментар бе премахнат от администратор на блога.

    ОтговорИзтриване
  4. Този коментар бе премахнат от администратор на блога.

    ОтговорИзтриване