неделя, април 08, 2012

Три точие или София по време на празници


Неделя е. Цветна, намусена и осеяна с трупове на върбови клонки. А аз се разхождам по къси панталонки и адските ярки зелени чорапи из Борисова с приятел. Говорим си за Германия, защото той заминава отново и този път няма да се върне тук повече. Шегувам се, че още малко и ще го последвам. А той, че ще ме глътне някой "богат германец" в момента, в който стъпя там. Сменям темата. "Предпочитам откачалки, знаеш." отвръщам и отиваме да ядем кексчета с мента и шоколад в онази малка уличка зад БНТ. 

Обичам София, когато е празна. Напомня ми за детството ми и един по-чист и подреден град за живеене. Улиците са пусти, пресичаш без да поглеждаш, хора няма никъде. Пейките в парка са свободни, а дядото на Орлов продава вкусни пуканки както винаги. София по празници е София, такава каквато трябва да бъде. Поне за мен. Защото се оказва, че развивам хронична непоносимост към тази гадост, в която родното ми място се е превърнало. 
Обичам този град. За това и реално не ми се заминава, защото там, не е тук. Въпреки всичко.

От трапезарията ми все още имам перфектна гледка към Витоша, а въздухът е достатъчно чист днес. Излизам на терасата с чаша идеално кафе с мляко и белгийски шоколад. Вдигам поглед от перилата и отпивам. Преди я снимах всеки ден, за да следя как се променя планината. Сега просто и се радвам,  че още е там. Тя поне ще е там и след мен, нали така?

Правя перфектно risi e bisi за семейната вечеря, макар и малко по-рано отколкото повелява традицията. Идната седмица ще е време за козунаци и изваждане на колекцията от рисувани керамични яйца. Къщата ще се промени отново, за да отбележи април и една трета от 2012, която се изплъзва измежду пръстите ми...

2 коментара:

  1. И аз имам чувството, че времето се изплъзва измежду пръстите ми... ужасно е.

    ОтговорИзтриване
  2. Ужасното е, че ми е апатично. То се случва и ти нищо не можеш да сториш,за да го спреш. За това си стоиш и чакаш да мине...

    ОтговорИзтриване