вторник, април 03, 2012

Ревизор


Всички се нуждаем от ревизия на душите ни. 

Направи ревизия на моята и извади от там всички мои стаени „греховце”. До последния ги разголи и раздай на публиката. Омърси мерзавците, оцапай онези, които се имат за ангели. Направи така, че да ме намрази от страх и обикне от слабост. Продай ме за хартийки, а аз ще те лиша от съществуване. Бъди „столично парче”, не дишай този „селски въздух”, въздигни се над останалите. А после я чукай на задна, докато и обясняваш проникновено, че го правиш за любовта. О, тази велика саможертва няма да бъде забравена! 

Приеми решенията си и поеми към бездната. Защото, когато опре ножът до кокала, всички сме свински мутри. Нали така? А добрите хора са онези, които ти угаждат. 

Остава да гледаш геният, който кърши ръце и произнася „Не съм виновен” по-примирено от малко дете. Така, че извиква усмивката на лицето ти. А после… очите му стават въглени и прогарят през нея право в сърцето ти, което е замръзнало в собствените си сокове и е просто топка кайма. Устискай презрението си към девойките с добре показана почти- ама– не– точно- толкова непорочност, защото всеки е опитал всекиго в днешно време и отдавна му се е наситил. Изплакни очи с мускулестия пич в поддържащата роля, защото често се оказва, че онези на задна линия се справят по-добре от отличниците, но в крайна сметка си остават загубеняци. А прасковени боксери и копринен халат не подхождат на всеки. 

Ревизор. Комедия, която показва, че най-много ни е страх от това да ни видят истински, а не ангели. Защото не сме. 

П.П: Мариус е гениален, а на Юлиан Вергов се оставям в ръцете винаги. Леонид Йовчев е обещаващ. Жените ми дойдоха малко прекалено фалцет, но Владо Карамазов бе прекрасен "секс символ", ала малко по-така, което го направи търпим за мен. Горещо препоръчвам.

Няма коментари:

Публикуване на коментар