четвъртък, март 29, 2012

Глад


Казва „Здравей” на смуглата девойка със зелените кецове, която така небрежно се обляга на вратата на автобуса. „Кимни, направи нещо” заповядва разумът, но очите си шарят сами. Може да ти направи впечатление, че тя всеки ден пътува в този автобус. Срещала съм я много пъти, нея и кожените ѝ якета, мирисът на свежа лимонова трева, прасковен цвят и бадеми, които остава след тялото ѝ. Заради нея си готов да пренапишеш Зюскинд. Можеш да я опишеш от глава до пети с нежности по спомен. Но вместо това я зяпа на онова място, където се срещат вътрешните тигели на стегнатите ѝ дънки. Там, знаем, че се намира съкровището, което иска. Същото, което осмисля ставането му рано сутрин за работа, мърморенето на колежките и мъкненето на пазарски чанти от магазина. И майка му… той е роб на желанията си и го осъзнава, но хич не му се иска да си го признае. Не и този път. 

Обух си зелените кецове. Любими. Незаменими. А музиката в слушалките ми дъни пак. Спасение от всички навлеци. Спасение от моите собствени мисли. Премятам дъвката в устата си и прекарвам език по устните. Сухи и разранени. Нацелувани сутрешно. С дъх на чай с мляко с две лъжици мед. Такива устни не се разхождат безопасно в малките часове на деня. 

Слизаш от автобуса. Продължаваш с наведена глава през подлеза на Окръжна. Тази обител на добрите намерения и грижа. Разбитият паваж ще занимае съзнанието ти за идните минути, а фасът, който премяташ в потната си длан, ще влезе в употреба. Нека заглуши усещането за недокосната ѝ кожа загнездило се на върха на езика ти и гъделичкащо небцето ти. 

Рано е и дъхът ми излиза на пресекулки. Загръщам се повече и по-плътно. Тилът ми настръхва до степен, в която юмруците ми инстинктивно се свиват в джобовете. Усещането за жертва и преследвач се появява от нищото, за да ме залее с ледените води на паниката. Неволно ускорен ход, препъване в стълбите, недоглеждане дали идва кола… 

Тя знае, че идва. А той, че аз виждам. 

Глад. За нея. За зелените кецове, стегнатите дънки и влагата между бедрата ѝ. Неспирен глад, незадоволим. Глад, който не признава норми и правила, нито любовни излияния. Впускам се в бяг, макар да е нелогично. Но можеш ли да спреш инстинктите си? 

Като шахматни фигури по дъската ходовете ни са напълно предвидими. Зелените кецове затупкаха по паважа с лекота присъща на птица. Страхът също умее да дава криле, преди да те парализира с отровата си. Неговите стъпки се ускориха в тромав бяг, зазвънтяха с екот, тежкото му дишане бе осезаемо. 

Усмихнах се на нищото. Нямаше да я стигне. Не и този път. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар