неделя, март 25, 2012

Ставам


Ставам. След нито миг сън. Сънят е за слабите, така казва крилатата. 
Ставам в сумрака, за да изпиша агонията си. Думичките се редят мънистено върху дланта ми, където ще преседят достатъчно, че да ги запечатам в ума си. Мълчаливо, така че да не преча. Не го изплакваш това усещане, просто преглъщаш. 
Ставам. Нито миг спокойствие. Много мигове по-рано и аз бях повече себе си отколкото някой друг. 

Ставам. От „теб и хирургията” остана само касапница. Ти ли ще извадиш тумора от гърлото ми или да го запазя за онзи, в чиито очи ще съм полу-девственица? Да минем направо към клишетата и да се направим, че помагат и този път. Послушно ще изслушам познати до болка думички. Забрави ги след мен, а аз ще те намразя както желаеш да направя. 
Ставам. Студено ми е и ми липсва плът. Изтърбушени органи и накълцани на дребно планове. Обещах да не съм емоционално копеле. Защото знаем, че от емоция боли толкова, колкото от липсата ѝ. Оперирай ме от мен, за да запазиш себе си. 
Ставам, а сили нямам. Никакви. Стопих ги в зъзнене, знаеща, че отново ще се самоунищожим, за да се изградя отново. Пак. Отново. Пак. Сама срещу огледалото. 

Ставам. Прегръщам своята уродливост. Свършващо мастило на бял лист в шест и двадесет и осем сутринта. А всички сме деформирани отвътре. Аз още повече. Цирков екземпляр. Последни усилия, за да стигна до болката си. Не знам как и кога това ще заздравее. Нито кога ще ми идва да се усмихвам ей-така без причина. Навън пред прозореца има топола с гарвани. Грачат. Не е зловещо, защото отвътре в мен е само сиво. 

Ставам. След падане в бездната, друго не ти остава. 
Ставам. Ще отрежа косите си. Поднасям ги за изкупление пред безлик Бог. 
Ставам. Мантра за разрушените ми духове. Уморена съм да казвам истината и да ме карат да лъжа. Ще сменя целите си. С откровение не става. 

Освирепявам.

16 коментара:

  1. Много потискащо, дано не говориш от личен опит.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Съвсем личен. Прясно преживян. За пореден път. Понякога си се учудвам на упорството и желанието да вярвам в хората. Мхм.

      Изтриване
    2. И аз така се учудвам... И си казвам: "Добре, де, ти не си мазохист, нали! Какво, по д*волите, правиш тогава?!"

      Изтриване
    3. Ами не съм мазохист. Уж. Просто... нали знаеш какво се получава, когато си научен да си добър и внимателен към околните? Минава малко време и решават, че могат да те разкостят безнаказано...

      Изтриване
    4. Да дее... това в кавичките ми е монолог (към мен е "ти")! ;-)
      'Щото и аз така си викам като теб: "А,и не съм мазохист. Уж."

      Знам, да... случва ми се постоянно! |-(

      Изтриване
    5. Само че ми омръзва. Много. Мхм.

      Изтриване
    6. И на мен - изморително е! :-/

      Изтриване
  2. Литературно изригването от класата, че да твори природни стихии. Чудно. Чудно. Чудно.

    А "освирепявам" е думичката! С изхождането на дните трябва да бъде украсявана, разкрасявана и разчеквана.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Усмихвам ти се и тихичко събирам материал за следващия пост. Ще има тухли в него да знаеш...

      Благодаря :")

      Изтриване
  3. Е, пА язе като "освирепявах" никой нищо не ми каза... Ще си мрънкам на ум! :-/

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Предполагам, защото ти не искаш да заколиш хората около себе си... или поне няма да стане обозримо скоро.

      Изтриване
    2. Напротив, грешиш... Както и всички около мен в последно време. Тъжно.

      Изтриване
    3. Хъм. Може и така да е. Не знам вече. Останала съм твърде изолирана и това ме шашка.

      Изтриване
    4. Ами освен да мрънна тихичко, друго няма какво да направя.

      Изтриване
  4. А ти си прекрасна нали знаеш, колкото пъти кажеш, че си "урод" толкова пъти ще съм там да ти противореча. :*

    ОтговорИзтриване