събота, март 10, 2012

Дантелена


Лежи в леглото до мен. Прекрасна е рано сутрин. Клепки в нежен цвят, гъсти мигли, лека усмивка, руменина по бузите. Косата ѝ, ухаеща на горчив бадем и прасковен цвят, се разстила върху възглавницата във водопад от нюанси и ме гъделичка по носа. Винаги ми се иска да прокарам пръсти между неумиротворените кичури, но се спирам. 
Уморена е, не смея да я събудя. Снощи си легна късно и спа неспокойно до тялото ми. Прегръщахме се, притискахме се изпод одеялото и разменяхме части от душите си. Двете ранени еднакво, по свое собствено желание. Лежим на сърцата си и ги усмиряваме в непрестанното им тупкане нагоре-надолу в гърдите, за да ги изравним до перфектна права линия. Дантелени, крехки същества разкъсвани и пришивани наново едно към друго.

Ръката преминава бавно надолу по гърба ми. Изненадващо докосване от нищото, за да се спре точно на кръста ми и да ме подпре. Тогава ще си отвори очите, знам това, за да впие пъстроцветния си поглед в моя и да види отражението си. Самовлюбена ексибиционистка си, мила моя. Отлично осъзнаваш какво си мисля и усмивката ти се заражда накриво, за да оголи белите ти зъби и да ме повлече в целувка. 

Съботните сутрини бързо превалват в съботни следобеди, а ние няма да се измъкнем от леглото. Наслаждавам се на краткотрайното спокойствие сътворено изпод пръстите ти и мога само да съжелявам, че не мога да те притежавам всяка вечер. Така както не мога да те имам целодневно.
Мисля си как да те завържа с онези невидими окови, които винаги ще те връщат при мен, но дълбоко в себе си знам, че не мога да го направя. Ти си ми единственото влюбване в живота и смъртта едновременно, онова прекрачване на всички прагове, достигането до звездите и докосването им с пръсти. Ти си ми еднаквост до болка и различия до безкрайност, който се сливат във водовъртежите на времето, което споделяме заедно. Време, което толкова години по-късно продължава да ме осмисля като никое друго на света. За това те оставям да обикаляш свободно и да вкусваш от всичките цветове на емоциите, за да те приютя отново тъжна в тъмно синьо и да те възродя щастлива.

5 коментара:

  1. Много е красиво. Знам, че звучи банално, но е така.
    Може и да не можеш да я задържиш завинаги, но поне за малко я имаш, нали? А това само по себе си е много.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. То е всичко. Може да са само мигове, но осмислят останалото съществуване.

      Благодаря за милите думи :")

      Изтриване