четвъртък, март 01, 2012

Флуидно-не-културно


Тънка червена линия рисува зигзази иззад очите ми. Музиката се надига, за да ме погълне и всичко да стане рок. Първа линия сме както винаги и нямаме спирка. Туптим заедно, една в друга, залепени и оплетени, а около нас се сриват светове и се въздигат хиляди нови вселени. Опирам чело в твоето, докато се свличам на колене, за да боготворя по пътя надолу краката ти и перфектната извивка на вътрешната страна на бедрото ти. 

Дай да издигнем фетишите си до небето и да ги пръснем на конфети, за да оцветим света на сивите и скучни тълпи около нас. Макар, че това няма да ги накара да прогледнат. Пускам косата си и се отърсвам от цялото напрежение на отминалите месеци. Това ми е мястото. Винаги е било и такова ще си остане. 

Опирам те плътно в колоната, където ще мога да си поговоря насаме с блузката ти. После няма да чувам нищо няколко дни. Басовете почти разбиват белите ми дробове на пяна, ала това не ме спира и извиква ясния ти смях. 

„Следващият път искам по-малко дрехи” изсъсквам и те повличам към тоалетните. Знаеш, че когато хвана някого, няма изпускане. Както аз знам, че ти няма да побегнеш. Отивам към бара за поредното твърдо питие on the rocks. Не ми се налага да отварям уста, за да поръчам. Вече знаят какво и как го обичам, четат усмивката ми, когато получавам чашата. Разминаваме се флуидно с тълпата. Кимваме си прилежно един на друг. Клубна-не-култура измежду съвършени непознати. Групата е свободно избираема, една небрежна тройка. Стари приятели решили да забият в приятна компания и тази вечер. Аз ще вдигна чашата за поздрав, а те ще ми изсвирят обещаното AC/DC, за да ме накарат да издивея докрай. В почивката ще поседнем на сцената за малко, за да разгледаме татуировките си и да обсъдим следващите си идеи. Да успокоим пулсовете си, които галопират в слепоочията ни. Да си поговорим за гръцкия Иисус Христос на плажа, който спасява от скуката с The Doors, за нощите с бърбън и гмуркането в кристалните води на заливчетата след дългите концертни нощи. 

Хора с клубна история. Съвършени непознати, червена светлина и един розов бас.

9 коментара:

  1. ЕленОоо, шИ мЪ из-червиш, въпреки че не мога! :-D :-P

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. А! Не можела! Можеш! И ти отива! :")

      Изтриване
    2. Не мога! Винаги съм искала да мога, ама ген! :-D

      Изтриване
  2. Този коментар бе премахнат от администратор на блога.

    ОтговорИзтриване
  3. Това трябва да се запише някъде, да се отбележи да се създаде и да се пресъздаде. Направо да го издигнеш в култ към бройката на любимите ми твои постове :D Отварям уста като златна везана каса на детски магазин за играчки с типичното прещракване и дрън - отвътре излиза списък който се хлъзга между краката ти, пълзи няколко метра зад теб ей там в началото му пише "Лени, дето даде смелост на душата ми!"

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. :") Радвам се, че е така Ин. А най-сладкото е, че описва едно към едно случилото се. Ти ми ела и те водя на бар. :*

      Изтриване
    2. Като закана прозвуча, милейди :D

      Изтриване
    3. Покана си е. :") Аз не се заканвам, а го давам направо "през просото". Знаеш.
      Все пак те чакам...

      Изтриване
  4. "Да се създаде и пресъздаде"... хахах, ок, "check" на първото, сега да го повторим! :-D

    ОтговорИзтриване