четвъртък, февруари 02, 2012

Positives


Съквартирантът ти се прибира. Йохан. Внимателното му почукване на касата на вратата е в момента, в който обличам произволна твоя тениска, която ми стои почти като рокличка. Кимвам му и той ми се усмихва както винаги и вдига торбите с покупките за вечеря за поздрав преди да прекрачи в стаята. Ти от твоя страна продължаваш да се излежаваш полу-не-дозавит на леглото и дори не си правиш труда да помръднеш. Знам, че идните дни ще изкараме точно така. В леглото, на почивки, несъобразявайки се с останалите обитатели на къщата. 

Йохан ще готви. Той винаги готви за мен, когато съм ти на гости, изтъква на глас, че и за него трябва да има и положителни страни от моето пребиваване. Аз съм опитното зайче на кулинарните му търсения. Отрицателните са ясни на всички, не сме от най-дискретните помежду си и никога не намерихме смисъл да се крием. 

Промъквам се отново при теб между завивките, чиста проба мързел в тези следобедни часове. Чувам съсредоточеното кълцане на подправките откъм бара, усещам как пръстите ти тактуват по кръста ми в същия този ритъм и почти ми идва да се разсмея на глас каква безумна симбиоза сме си създали. Вдигам глава към твоята и прочитам в усмивката ти хищното животно, което обожавам, макар че знам, че съм твърде уморена, за да се боря с него точно в момента. Теб това не те интересува, за това преглъщам оплакванията си наум. Времето ти с мен е ограничено и както винаги искаш да си го уплътниш на максимум. 

„Долу. Сега.” произнасяш отчетливо и ставаш повличайки ме със себе си към дървеното стълбище-библиотека, което води към долния етаж. Не стигаме до края му. Бивам затисната между стената и теб моментално. Някъде между Мария-Ремарк и тялото ти разбирам, че поезия може да се пише и без думи, гърди в гръб, кожа в кожа, с дъх на хартия и стари корици. Стига да я носиш отвътре. Косата ми е пораснала достатъчно, че да се увие около китката ти преди да усетя пръстите ти впити в скалпа ми. Няма време за разкази и обяснения. Тук и сега, всичко се свършва в няколко строфи. 

Лягам на стъпалата, искам аз да съм отгоре ти, но няма как да те преместя. Сега не му е момента на словоизлиянията. Не заспиваме обичайки се. Отдавна сме съблекли този театър на сенките, за да се радваме на истинските си Аз. 
Поне докато можем.

Няма коментари:

Публикуване на коментар