понеделник, февруари 20, 2012

Out of you, into us


Посрещаш ме навъсен, сърдит и настръхнал. Готов да ме смажеш с гнева си, да ме разчастиш и оставиш без дъх. Невероятен си ядосан, когато блестиш до нажежено бяло. Караш ме да примижавам, за да те обхвана с цялата ти яркост, да те прегърна измежду миглите си и да залюлея образа ти там.

Знам, че ще ми причиниш болка, която ще ме осакати с дни. А аз ще издера гърба и гърдите ти до червено, докато кръвта избие и оцвети кожата ти, за да се примеси с моята, за да станем едно цяло за пръв и последен път. Ти ще съсипеш дрехите ми, ще ме оставиш по дрипи в студените обятия на незатоплената стая, за да жадувам още теб, още повече топлина, още повече от сладката умора в крайниците ми. Накрая ще заспя безпаметно щастлива свита в краката ти. А на сутринта ще се събудя в ръцете ти и там ще започва и свършва целия ми свят. 
Знам, че ще те мразя и обичам едновременно, точно като в извратени филми, които дават по обяд по треторазрядни канали. Ще тичам по теб и кожата ти, ще пригладя разрошените ти вежди и ще се изгубя в борово зелено. Не знам какво се таи в теб, нито накъде да поема по профила на тялото ти. Малко ми трябва и ще бъда нежна, но ти няма да го поискаш от мен, защото винаги си предпочитал да издивея в обятията ти. Можем да се сливаме и разливаме до пълното ни разтапяне. Втвърдена от възбуда плът на ледени висулки. Ще падаме и ставаме един през друг лавинообразно до пълно изтощение. 

Адреналин, ендорфин, окситоцин. 

Знам, че ще развия Стокхолмски синдром и ще искам да се върна при теб ден след ден, че ще линея за ударите ти, за пропаданията, за милувките след тях, за топлината и перушинените завивки, с които ме обграждаш за извинение понеже си се отнесъл в грубостта си. Защото с теб забравям за всичко, ти ми подаряваш сокерици и щастливи викове, осмисляш стенанията ми, стиснатите зъби в сюблимните моменти, синините по колената ми. Раздвижваш кръвта ми до точката на кипене както никой друг, омотаваш ме в краткостта на съществуването ни, там, един в друг, под тоновете чисто бял сняг. Докато те има теб и аз съществувам в това си измерение, рошава и къдрава, многоцветна и задъхана, с порозовели от студа бузи, малинено-червени устни и зелено каре. Събуждаш детето в мен, за да се попързаля с найлонов плик, за бой със снежни топки, за ангели и демони в преспите, за въргаляне и опитване на чужда кожа опряна плътно в твоята, за дихания върху замръзналите ми пръсти, за вино и домашна баница, боровинково сладко със сирене и припуквания на камината.

Нека сме извън теб, по-малко в мен, повече в едно. Безбожници, но не и бездушници.

2 коментара: