неделя, февруари 05, 2012

Non-Material, Non-Ethereal


Споделяме се един друг. Телом, не духом. Не сме дорасли за второто и не претендираме за това. Обичаме си различностите и сме влюбени в еднаквостите, които не са много и точно това му е хубавото. Шегуваме се, че в една друга реалност, аз бих била момичето с високомерния поглед, а ти накърнения принц с ниско самочувствие. В нашата сме любимите диванета на всички. Ти програмист-барабанист-бохем, а аз сериозно „разхайтено” лошо момиче. Ни един от двамата нормален. 

Ставаме по обед и ядем на крак от разхвърляните наоколо мръсни чинии, размотаваме се около бара и си сипваме по едно малко още от сега. За отскок и събуждане, защото докато предната вечер останалите се надпиваха, ние имахме други занимавки. Време е за кратка почивка, не е ли? Пускаме си джаз, ей-така индиферентно за фон. Декадентска музика в студена Германия. Ще танцуваме под покрива като аз ще облегна глава на гърдите ти, а ти ще се свираш да подушиш косата ми. Ще се смеем на настъпванията си, поради липсата на каквато и да е координация в крайниците ни. Ще се целуваме изпод съпровода на дрезгави гласове. А после ще играем карти с разсъбличане и аз ще губя планирано както винаги до момента, в който не ти издържат нервите и не ми се нахвърлиш. 

Лежа гушната в теб след това и играем на въпроси и отговори. Знаем ги всичките, но не ни е омръзнало да ги задаваме всеки път отначало. Кожата ми мирише на споделеност, почти лепне. Ръцете ти са увити около гърдите ми и ми служат за дреха. Джазът се разстила около нас и се надипля около душите ни, за да придаде емоционалност на ситуацията. Напълно излишна, но няма да го спрем. 

Излишностите са неизменен съпровод на битието ни. Казваш, че съм най-нематериалният човек на света в отговор на недоизречените ми мисли и аз възразявам, защото всъщност знам каква глезла съм. Как и доколко завися от всичко, което ме заобикаля. Отвръщаш, че никога не ми е пукало кой какво притежава и това ти е любимата ми черта. Парадокс. Разсейваш ме с докосванията си и не мога да кажа нищо, само примижавам и отмятам глава назад, за да срещна погледа ти. „Всичко е пари.” промърморвам накрая „Идването ми дотук е пари, престоят ми е пари, свободата ми е пари. А парите на свой ред са усилия…” 

Глупости. Лежа в ръцете на най-невероятния човек и мисля за глупости. Разсмивам се сама на себе си и се извъртам в прегръдката му. Целувам костта между гърдите му и се отърквам в кожата му. Искам да танцуваме легнали. И нека да е rock & roll.

Няма коментари:

Публикуване на коментар