четвъртък, февруари 09, 2012

Понякога и шоколад


Понякога ми става тъжно безпричинно. 

Познай какво. Понякога и най-сладките лакомства са непоносимо горчиви за небцето. Получавам писмо от готварски сайт за това как да избера перфектния шоколад за половинката си. Ако можех да подаря нещо, то би било много по-трайно от смесица на масло, мляко и какаов прах. За сметка на това мисля да си подаря сладострастие в кутия. Такова каквото не го продават в магазин. 

Понякога в старанието си да обичаме някой друг, забравяме как да обичаме истински себе си. А после на свой ред ни заявяват, че не сме това, което бяхме. 

Не. Не сме. 

Имам хронична непоносимост към романтични комедии и лигави филми. Обръща ми се стомаха само при мисълта да седна да ги гледам, камо ли да служат за любовно обяснение. Клишетата са най-големият страстоубиец. Заведи ме да тичам в боровите гори на Пирин, не ме затваряй в застоялия въздух на примирението си. Изхвърлям стари писма и обяснения и обмислям да напиша едно ново. 

Ей-така. За разнообразие.

3 коментара:

  1. Чудно! И, да, можеш с радост да подишаш сред боровите гори. Дългът ти към вдъхновението е изпълнен. Прекрасно, прекрасно, прекрасно...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. :") Ех! Ще потичам и за теб малко, да знаеш. И ще събирам вдъхновение наново. Толкова много има за писане около нас и в нас, нали така?

      Изтриване
    2. Мда, така е! А аз съм изпълнена с апатичност и чиста офлайн сила! ^^

      Изтриване