вторник, януари 10, 2012

Разводнености и почерци


Говорим си с красиви думи. Отнасям се по текста, който пиша, за да сътворя още една частичка от магичния си свят. Чета по няколко книги наведнъж, мисля в множества и разнопосочност. Не ми пречи. Изследвам за себе си всички варианти и възможности, за да създам пълната картинка в главата си, където мога да я разглеждам как е спряла на спокойствие. Все едно се намирам в музей на абстрактното изкуство, където творбите са а ла Малевич.
Прекрасната ми червенокоска е загубила музите си, а сега не смее да си ги поиска обратно. Защото написаното на белия лист е прекрасно, но процесите зад него са болезнени. Най-нежни слова се раждат в агонията, защото са мехлем за душата ни.

Няма коментари:

Публикуване на коментар