петък, януари 06, 2012

Портокалово-архитектурно


Ще запаля свещ с мирис на портокалови цветчета тази вечер, защото обичам да гледам как трепти пламъка. В движение, топъл, истински. Разтоварва ме и ме кара да се замислям без да бръчкам вежди. Напомня ми за редиците от винаги зелени корони с оранжеви плодови топки и непрестатен дъжд от нежни съцветия. Независимо то това, че всички лампи ще светят наоколо, може да се пренесем за кратко в сумрака на онази далечна стая преди толкова време и да си полежим върху голямото легло. Иска споделеност.
Мога да разкажа за плановете ми, фасадите и разрезите, които определят моя живот и да ти позволя да ги направиш малко по-цветни. Евентуално. Един тон по-зелени. С портокалови дървета. За да усетиш какво е пространството и как то се заражда от белия лист изпод молива ми. Линия след линия, която гради среда и формира личности, създава впечатления и съкрушава характери.
Разбира се, това е нещо така чуждо и далечно за теб, че не съм и очаквала да проявиш интерес. Архитектурата е почти като вивисекция. Сградите са мъртви, но пространството, което режеш и оформяш е живо. Диша, расте, смалява се, остарява.

Замълчавам, за да помисля върху детайл, който е непотребен извън моето съзнание. Мога да създам къщата на мечтите си и да я бутна колкото пъти е нужно, докато не зазвучи в хармония с мен и да си създам дом. Гледам в пламъка, който се клатушка и осъждам наум стилово ужасяващо грозния полилей, който днес висеше заплашително над главата ми, докато чаках ред за документи. Отново наум се съгласявам сама със себе си, че всеки има право на мнение и то грешно такова, но това означава ли, че трябва да го приемаме безропотно? Едва ли. Захапвам парче плод и то ме опръсква със сока си, оставям го да се стича по брадичката ми. Просто така. Чувам я как се смее до мен и ми става весело, защото винаги съм можела да бъда просто Аз до нея. Без преструвки, без високопарности, без сдържаност.

Говорим си, че възприемането на средата за нас е различно, защото не е необходимо да сме били някъде, за да можем да си създадем точна представа за мястото. Малко като в Inception, където представата и реалността се контролираха от съзнанието на едно крехко момиче-архитект от Сорбоната. Можеш да я сгънеш, насложиш, прекопираш и нарисуваш със затворени очи, но останалите ще трябва да я обитават. Моят преподавател повтаряше, че си способен да създадеш цяло поколение луди с правилната обстановка.  Затвори ги в неприветливи помещения  с определени пропорции и си отгледай психопати. Понякога се чудя дали няма съблазнили се от идеята колеги впредвид шизофреничната вълна, която се е надигнала из моите познати.
Споменавам портокаловите градини в арабските замъци, които обикаляхме толкова години назад, защото ароматът на свеща събужда спомени. Нарича ме портокалово момиче, защото още тогава не съм се сдържала и съм си откъснала един от стройната редица. Оранжево кълбо щастие. Един портокал на стойност петстотин евро във вид на глоба. 

-Носеше го като най-голямото съкровище на света.- смее се тя.
-Той струваше цяло съкровище.- контрирам аз на шега.
-Тогава не ти пукаше особенно много. Сега би ли го повторила, да си откъснеш един?
-И питаш! Без да се замислям. Може би два даже. И без това глобата е една и съща. Единият ще ти го дам на теб после. Да си имаш.
-Непоправима си. Непоправима.

5 коментара:

  1. Виждам те как тичаш през Алхамбра.
    И как след теб се лее водопад от развълнувани коси.
    И как алеите след теб се сливат.
    И как страхуват се, остават след нозете ти сами.


    Да, виждам те, изплъзваш се,
    с усмивка на лице вървиш.
    И виждам как в правотата си гориш.
    През парка как разпенено летиш
    и как усмихнато по мъничко мълчиш.


    И виждам как в очите ти дворецът се оглежда.
    И как се къпе в сянката на твоите коси.
    И как, унил, те пуска да си тръгнеш,
    изтръгнал обещанието важно - да се върнеш.



    Портокалово момиче…
    Две думи оставящи прекрасен вкус в устата…
    Да, пасва ти идеално…

    ОтговорИзтриване
  2. Змейовна, гуш! Обичам ти стихоплетствата.

    Аз съм портокаловото момиче от много време насам, но трябваше да ми го припомнят... :")

    ОтговорИзтриване
  3. Еми как! Те са оранжеви и топчести, пък и миришат невероятно! Освен това ми напомнят за портокалов пунш и портокалови дървета в малки спретнати вътрешни дворове на перфектните къщички. Мхм.

    ОтговорИзтриване