вторник, януари 31, 2012

Да...


...благодаря на онези, които бяха до мен, както и на онези, които не бяха. На тези, които избягаха от работа, за да видят кулминацията на шест годишен труд в лицето на моето дипломиране без да съм им казвала датата. На тези, които не дойдоха, защото се успаха, забравиха и ги нямаше, но после се обадиха посред нощ крещейки от радост, защото са разбрали. Както и на онези, които не казаха нищо. Благодаря на всички, които вярваха в мен малко или много и нито веднъж не поставиха възможностите ми под съмнение, на преподавателите ми, които дойдоха да ме видят след толкова години, на момчетата от печатницата за свършената работа и мъжката ръка в пренасянето на огромните табла. Мерси, момчета!

... благодаря на душата си, на крилатата и нейната принцеса и на онази малка тумба хора в залата, които чрез аплодисментите си ме накараха да съм най-самодоволното същество на земята за следващите часове.
...благодаря Ин и Ян за часовете подкрепа, когато не ми се занимаваше повече с трупове и ковчези и просто исках някой да ми разкаже деня си.
...благодаря за домашното посрещане, за тортата и за букета с лалетата, който ме чакаше в стаята ми. Благодаря, мило ми семейство!
...и благодаря на един специален човек, който се погрижи да си прекарам добре вечерта, за масажа на уморените ми рамене и смеха през сълзи над чаша вино.

Благодаря за свободата си и личния триумф, а и за многото нови възможности, които смятам да пропилея тази година, защото може да си нямам утре, а днес отминава безусловно.

...още веднъж благодаря за всичко.

4 коментара: