вторник, януари 03, 2012

Кристалната


Гледам я и си мисля. Препсувам наум, защото пред нея никога не губя контрол. Прегръщаме се на тръгване и се обичаме по начин необясним за останалите. Аз съм нейния пристан, а тя е моят кораб обикалящ световните и вселенски океани.
Говорим си за секс, за храна и за кучетата ни, докато разискваме политика под кестеновите дървета на езерото с лилиите в Борисова. Смеем се на глас, а после прикриваме устите си леко небрежно, когато минувачите се зазяпат в оплетените ни тела.
Красива е. Текст със зелени очи и устни с перфектно ръбче. Обичам и всичко. От пръстите на ръцете до високо обръснатия и врат. Шеметна. Дантелена. Мога да и хвана намеците, твърдеците, дирекностите и премълчаванията. Мога да я слушам, докато пее, когато ни готви и прави поредната чаша чай, както и да я разбирам изцяло и усещам истинска дори да не сме се виждали с години.

Кристалната е танц, динамика, нощно къпане в Атлантика, тичане голи по плажа, снимки и хвърчила, сови и хъскита, фадо и крайните квартали на града. Тя е представителна дори по пижама сутрин с разрошена коса измъкнала се от леглото току-що, когато прави кафе. Има навика да прехапва устна, когато се замисли. Повдига учудено вежди и се възмущава на перфектен английски с британски акцент. Цитираме си Purple и сънуваме рок. Ядем шоколад от онзи най-горчивия, който залепва за небцето и го вкусваш с часове. Тя е любов от пръв поглед, едно кимане и красиво изписаните ми стихове, гол гръб с перфектна извивка, дантелено бельо и муранско стъкло. Обича Лем и Айзимов. С нея мечтаем вселени и пресъздаваме космически пътувания лежейки на дивана в хола.

Животът ни е записан на страниците в кожени тефтери с писалките ни измежду мастилени петна предизвикани от смяната на нялягането в самолетите. Тичаме между терминалите, четем английски вестници и обичаме съобщенията по мегафоните. Аз ненавиждам Шарл дьо Гол, но пък обожавам Франкфурт. Тя, сигурна съм, познава Лондонските Лутън, Гетуик и Хийтроу наизуст. Двете сме въздушни течения в симбиоза. Дъжд и летни бури. Дъга и тичане под пръските на фонтаните на НДК. Тя е космополитна, каре и Лондон. Аз бяла дантела, трапчинки и навсякъде.

6 коментара:

  1. Пх... *псувам на ум и на ум си плача*

    ОтговорИзтриване
  2. @Ин: Права си. За това я обичам.

    @Ян: Не плача. Когато съм с нея, душата ми се смее. :")

    ОтговорИзтриване