вторник, януари 03, 2012

Минало-бешало-несбъднато


Чета Маркес. В оригинал. Другак ми звучи постно.
Обичам му двусмислията, интонацията, усещането. Непревземаем.
Пипам книгата и усещам парфюма по страниците да се разстила между възглавничките на пръстите ми. Кожена подвързия със златен кант, която мога да погаля на отваряне и на затваряне, триста мига душевно удоволствие.

Планирам пътуване по стъпките на главния му герой, но с крайна дестинация Бразилия. Той ще завърши в ковчег. Предвидимо за един генерал без армия. Но в края на краищата всички умираме, но не всеки е Симон Боливар.
Харесвам му жените. Липсата на ласкавост в тях е затрогваща. Прекрасни, плътни, ароматни жени. Стоят будни, мокри и в калта, за да издиша онзи в ръцете им последния си дъх.  Не плачат, перат белите си ризи и яздат най-отпред в редиците. Вземи този топъл женски образ.

Описание на неговия боен кон в продължение на две страници. Съществуват ли толкова синоними на сребърно на друг език? Едва ли. Проза, която звучи и се лее, като поезия. Напомня ми за гимназията и безкрайните тетрадки-речници дебели като тухли, за рисунките ми в празните графи, за състезанията и скандалите в почивките, за словото, което залепва за теб и те омагьосва за  цял живот. Казват, че разбираш колко добре владееш един език, когато можеш да напсуваш някого на него, така както би го сторил на родния си. Цветно, рязко, без замисляне.

Минало-бешало-несбъднато. Съществува, в Маркес.

2 коментара: