четвъртък, декември 15, 2011

Fur Zwei


Имам спомени от онези пътувания из Испания с него преди толкова време. Спомням си колко пропаднал ми изглеждаше, колко пушеше, как се друсаше до припадък. Спомням си, че ми проговори на руски, когато направих забележка по негов адрес, че беше правил опити да се самоубива още тогава. Помня, че караше страхотно скъпа кола, че идваше от доста заможно семейство, че учеше в католически колеж. Беше интересен за останалите заради парите си и доста смотан според мен, но невероятно много ме радваше.

На последната ни разходка там, цялата компания открадна телефон, успя да разруши една телефонна бутка, изгониха ги от 3 бара и една дискотека и се хилихме като идиоти по калдъръмените улици на събуждащия се град. После уж отидохме до квартирата му да събираме багажа му...

Беше странно и магично да намериш някой също толкова объркан като себе си. Да се намерите и разделите почти веднага, защото на следващия ден летите в различни посоки. А после да получиш писмо, след него друго, а после още... Истински писма. Никога не съм вярвала, че ще се справи докрай с демоните си.

Пиша този пост, за да ти кажа, че ме опроверга. Доказа се, пребори се сам със себе си, има те, въпреки че дори и аз вдигнах ръце от теб преди толкова време.

Няма коментари:

Публикуване на коментар