сряда, декември 14, 2011

?-си


Главоболието ми заплашва да ме погълне. Изчиствам се, казват. Имам си някакви тревоги, но те са безсмислени на фона на всичко останало. По цял ден ми обясняват колко по-добре изглеждам и са прави, знам това. Значително по-добре отпреди седмица, признавам си го дори сама на себе си. Лицето ми е бледо все още с разлята руменина на бузите ми, там където си личат част от луничките ми.

Пиша повече отколкото ми се иска, но душата ми пее, а това се преобразува в текст. Няма друго решение, освен да пусна словата си на свобода. По цели нощи умът ми преде неща, които си мислех, но не смеех да изкажа на глас, за да не нараня. Вече няма за какво да внимавам, така или иначе няма кой да ги чуе. А и се убедих, че няма и да бъдат разбрани. Това не пречи да се появяват моментни картини и да поставят своите въпроси.

Въпроси, на които няма да получа отговори.

3 коментара:

  1. "душата ми пее, а това се преобразува в текст"... тъй, тъй... какво чудесно дуо сме! <3

    ОтговорИзтриване
  2. Да, ако броиш всичките ни егoта с тия раздвоения/размножения на личността... хах! :-D ;-)

    ОтговорИзтриване