четвъртък, декември 15, 2011

Светлина


Можеш ли да грееш? Като хиляди звезди в момента на супер новата към стесняващата се реалност? Или ти си черна дупка свита в някой ъгъл поглъщаща материя? А може би се криеш зад безразличието на съмнението и собствената си задушаваща злоба? За себе си знам, че нося светлината отвътре.  От онази, която прави всичко фалшиво да прозира и го кара да избледнее.

Светлина, която се крие в кожата ми, под клепките ми, в косата ми. Светлина на тялото и духа, на това да изтичаш 15 километра и да не спираш, на това да скочиш в бездната и да се смееш на изкачване, да бъдеш най-добрата след като са те сринали. Светлина, заради която ме наричат сребърна, седефена, златна. Скъпоценна. Светлина, заради която умея да обичам истински и не ми се налага да подлагам чувствата и емоциите си на тестове, нито да ги маскирам в чакане.

Светлина като бяла дантела по кожата ми, докато се излежавам в меките си пухени завивки. Прекрасна, топла, сгряваща. Гали всичко в стаята около мен. Докосва душата ми и извира от нея в същото време. Непреходна. 

Няма за какво да съжаляваш, докато си огрян от слънчевите лъчи. Както не могат да ти вземат нещо, което си дал доброволно. Просто грееш.

3 коментара:

  1. Ето и две от любимите ми песни по повода (а има и още толкова други с това заглавие, които харесвам)! ^^ 1 и 2

    ОтговорИзтриване