сряда, декември 14, 2011

Стъклени


Стъклени като многоцветните кълбета, които вадим от кашоните по това време на годината. Събирани и опаковани внимателно, ювелирно изкуство на рисуваните играчки. Някои от тях са по-стари от мен, но все още блестят и разпръскват светлината по онзи начин, който кара пламъчетата на свещите да треперят. Всеки, който е бил в нашия дом, знае какво внимание се обръща на подготовката за Коледните празници, как цялата къща се преобразява, колко обич се влага в цялото това начинание. 

Стъклени и крехки. Винаги вървят ръка за ръка. Появи ли се пукнатината, единственото, което можеш да направиш е да стоиш и да чакаш за звука. Кратко и отчеливо "пук". Играчката се олюлява и пада на земята, където се преражда в безброй кристалчета. Всяка година загиват по една-две от тях и после с много внимание избираме новите, които ще ги заместят. Имаме кълбета носени от цял свят, почти колекция колкото стоката на малък, добре зареден магазин.

Стъклени като самотата, която прогонват поне за 2-3 седмици в годината. Показващи кои са важните неща в живота ти: да можеш да споделиш, да вярваш, че утре ще е по-добре, да знаеш къде са устоите ти, да обичаш семейството си.

Стъклени като класата, на която са символ. Не пластмасови изделия правени на конвейр някъде в дебрите на Китай, а уникати пипани от ръката на артист. Всяко кълбо само за себе си. Без повторение. Счупиш ли го, няма да има друго еднакво нему.

Още десет дни и идва. Стъклена. Обичам Коледа. Не заради подаръците и вниманието, а защото ми напомня за уют и нежност. Коледата мирише на сладките на майка ми и моите торти, на печива и на вкусна храна, която споделяме, както със скъпите ни хора, така и с бездомника, който живее в задния ни двор. Коледа ми е любовна, без сълзите, навява спомени и носи надежди като ми дава възможност да се погрижа за приятелите си и да споделям. Коледа е глупави романтични комедии със сняг, нежна музика и прегракнали гласове под светлинките. А също така мирис на дървесина и смола, на канела и чай на следващия ден, на това да те целунат по бузата преди да разчупиш домашната погача с късметите, които баща ти е написал на ръка и измислил съвсем сам специално за повода. Коледа е и прошка и време за опрощение сам пред себе си, но и да се присетиш за призраците и.

Много Коледа, навсякъде Коледа. С всичките имена, с които я наричаме. Някой ме беше питал навремето защо не я празнуваме... отговорих, че празнуваме Новата Година, че това е нашия празник. Не излъгах. Празнуваме и астрономическото измислено настъпване на нова земна обиколка около Слънцето, така както не зачитаме раждането на човека-религиозен символ. Но празнуваме всичко останало. Това че ни има и тази година, това че има нещо на масата, това че вярваме. А то е достатъчно.

Няма коментари:

Публикуване на коментар