неделя, декември 25, 2011

Посреднощно


Препрочетох дневниците си. Всичките им варианти: дигитални и книжни. Открих съмненията и вътрешното знание, за това какво става и се стреснах колко съм сляпа всъщност. Снощи се събудих в два през нощта с две тънки сини линийки пред очите ми в бяла опаковка. Един стреснат поглед с ужасно недоверие и несигурност, мълчание и отказ. Иди се успокоявай, че всичко е наред и, че да сънищата са до известна степен забравени спомени. Дежа вю, което точно сега се прокрадва едва-едва. Март- Декември.

Представи си по изписаните страници колко много съм споделила, колко съм се отворила истински, до безплътност през тази година. Колко много неща загубих, колко болка понесох и какво спечелих за времето, което подарих другиму. Отдалечавам се до точка в мъглата, само за да се върна със засилка и да уцеля точно между навъсените вежди. Куршум.

Аз съм сойка-присмехулка точно като в книгата, символ на промяна отвътре-навън. Намирам себе си в безброй текстове, за да се загубя в мълчанието си. Не съм влюбена, никога не съм била. Зная само как да обичам безкрайностите.

Изпитвам желание да преподредя света и да дам няколко шанса повече. 

Въртейки се в леглото безспирно се сетих, че не съм си пожелала нищо лично в Коледната нощ. Малко късно е в момента, нали? Прехапвам си устната и завирам глава във възглавницата, защото знам, че само аз изпитвам и нося терзанията си. Студено ми е. Студено. Студено. Студено. Не ми дава да заспя отново и да забравя поне за момент какво се случва.

Пръстите ме сърбят и искам да си запаля цигара... 

7 коментара:

  1. Никога не е късно да си пожелаеш, да си помечтаеш, да се опиташ да сбъднеш!
    Честито Рождество!

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря, ти ВeСеЛиНа :")

    Надявам се дълбоко в себе си, че не е късно. Честито Рождество и на теб!

    ОтговорИзтриване
  3. И АЗ:
    "Не съм влюбена, никога не съм била. Зная само как да обичам безкрайностите."
    "не съм си пожелала нищо лично в Коледната нощ"

    ОтговорИзтриване
  4. За мен влюбването, тази химия, трае някакви мигове в сравнение с онова, над което можеш да надграждаш. Да обичаш не е лесно, но е единственото, за което си струва да се бориш.

    Аз не си пожелах нищо лично, защото личните ми желания не се сбъдват просто. Факт.

    ОтговорИзтриване
  5. Моите също не се сбъдват, освен това не знам как точно да си ги пожелая... понякога нещата стават не както съм ги искала (винаги всъщност), нали затова се казва: "Внимавай какво си пожелаваш!"
    Моите "влюбвания" (демек химичната реакция, то друго няма), са все по-кратки... което е добре... искам хептен да ги скъся... гадни са!
    И ще си обичам само приятелите! Удивителна!

    ОтговорИзтриване
  6. Да. Сега гледам сеир на тема "пожелах си". Участвах в един, сега е време да се разположа на първия ред и вулгарно да хрупам пуканки.

    ОтговорИзтриване
  7. Мда, аз си ги подхвърлям и ги ловя с уста! :-D ^^

    ОтговорИзтриване