понеделник, декември 12, 2011

Три


Когато даваш, не винаги ще получаваш. То е като да се разпрашиш по вятъра и да се надяваш някой път да се събереш отново същият на края на пътуването си. Оставаш си със самозаблуждението, че това е възможно, а вихрите се кълбят в небето и формират облаци. От тях не ще се сипе дъжд, за да съживи земята, знаеш ли?

Когато освобождаваш, трябва да не забравяш, че с оковите се свиква и даже липсват.  Дори и тези от разстояние, а после се оказва, че някак си забравил да скачаш и можеш само да пълзиш и да чакаш. След което търсиш причина да не се променяш и да останеш закован там долу в ниското. Но и това е вид сигурност, безрискова ситуация. И също толкова безплодна.
Сигурността идва от стериотипите както разбирам. Жена и 2 деца... котка, рибка или куче евентуално, а може би и къща. Да казваш празно "обичам те", но все да мечтаеш за другото, вероятното. Живот за теб, а не с теб, независимо какво казваш. Защото с теб започва да поставя неудобни въпроси с времето като "Ами ако?".

Псевдо-Сигурността идва от малките желания и лесните отговори в свят, в който всичко е толкова преходно, а най-добрият ти приятел е предмет. Хората са писали книги за това. Хиляди книги, които ще останат непрочетени, защото отварянето на очите е болезнен процес. "Три" е универсалния отговор за онези въпроси. Колко, много ли, ама наистина ли... всичко е три. Неродени деца, неизпълнени желания, ненамерени истини... и те са три. Бъдещето, миналото и настоящето и те са три. Все "три"...

А понякога просто искаш някой да те извади от унинието и да те заведе да танцуваш, за да усетиш какво е животът отвътре. Буза в буза.

5 коментара:

  1. Три е да. И три ще бъде. И аз теб те обичам колкото три.

    ОтговорИзтриване
  2. Бих те завела в петък знаеш на какво... но ще липсвам. ;-/

    ОтговорИзтриване
  3. Спокойно, ще идем. Нека само се оправя.

    ОтговорИзтриване
  4. Нека се "оправИМ" по-точно. ;-)

    ОтговорИзтриване