понеделник, декември 12, 2011

Голота


От розовеещата кожа се измъкват струйки пара. Водата е била гореща, чак изгаряща. Хавлията е бяла и обгръща внимателно тялото, докато притежателят му стои и чака да се отцедят няколко капки в повече от косата му. Обръща се и чак сега включва вентилатора на банята, до момента е било тъмно там вътре. Всичко е наопаки.

На тъмно е лесно да си представиш това, което искаш и то мимолетно да се окаже в ръцете ти. Това докато стискаш зъби и се самообгрижваш. Почти холограмно. Извиква измъчени усмивки и онова чувство за осъзнатост отвътре. Леглото го чака празно, но какво от това, нима няма да го запълни след време с месо? Задоволен е за момента.

Няколко крачки по навътре изпод розовеещата кожа, в душата продължава да е тъмно. Там няма дневна светлина да го разсее. То си знае, че тъмнината му е непреходна, защото единствено там си себе си изцяло- голо, слабо тяло свито в единия ъгъл. Няма как да избягаш от себе си.

1 коментар:

  1. 'Ми няма я...
    Но всичко е малко по-добре, ако поне се научиш да не се страхуваш от тъмното.

    ОтговорИзтриване