сряда, декември 14, 2011

Ще има


Ще има падащи звезди, представяш ли си? Онези разпилени остатъци космическа плът, която си пробива път към Земята. Красиво и мимолетно. Фалшива надежда за пожелания и мечти.

Ще има падащи звезди. Някъде, но не и тук. Те са за вярващите и можещите, не за предметите, които принадлежат.

Ще има падащи звезди и ще ги видя както винаги прегърната на моя покрив, увита в одеалото и с човека, който ме цени толкова много, че е готов да мръзне редом с мен. Този, който си играе неволно с косата ми и гали гръбнака ми бавно, докато си мисли за неговите неща. А после ще облегне глава на рамото ми и ще ме подуши зад ухото, защото единствено моят мирис го докарва до онова изгарящо чувство отвътре готово да сведе всичко до пепел. Атоми.

Няма коментари:

Публикуване на коментар