четвъртък, декември 29, 2011

Мозък


Трасирам поредния план в главата си. Импулсите вървят по нервонната мрежа из гънките ми и карат пръстите ми да потрепват едва-едва. Познаваш това потрепване, знам. То е като инстинктивното сгъване на пръстите ми в онези сюблимни моменти. Гърч. Няма да има повторение. На екрана всичко е забавен каданс. В живота трае някакви секунди.
Аз си лягам с интелекта ти, не с тялото. Ха! Обичам я тази реплика. Тела бол, мили мой. Потни и мръсни, овъргаляни в соковете си. Черупки. Покажи какво крие кортекса ти и това ще успее да ме докара до ръба и тогава ще викам. Знаеш. Удововолствието при жените се заражда наум. Някъде измежду най-тъмните желания и благоприличието. Граница, която прескачат набързо и се връщат. Пак наум. За да поруменеят и да извърнат глава настрани. Смутени.

След снощи, когато си направих един страхотен интелектуален гъдел за пръв път от много време насам, преди всичко останало, се присещам за любимата му думичка. Напушва ме смях. Безпричинно. Как беше "за мен жените са просто парче месо, което чукам". Псевдо-не-емоционален bullshit, който се разраства в любов? Ахам. Това ще да е. А пък сексът е мръсна занимавка, все някой се изцапва накрая. Разказва за бара и онзи пич, който си завлякъл и двете мадами у дома. Него също го харесвали, с лопата да ги ринеш тези жени, ама той не можел така, бил сериозен. Псевдо-емоционален bullshit. Вземи си избери накрая едно от двете, че в средата те чака мантинелата. Но пък нотката на чиста завист се прокрадна, пък било то и само за секунда. Мечтаем си за тройка, май? Скука.

Разлюбваме и обичаме с мозъците си, с представата за "нещото" отсреща. Наричай черното бяло и за теб всички цветове ще са обърнати. Химия и страст почти не съществуват в свят пренаситен от голотия, а когато ги има, е трудно за преглъщане. Не можеш да го отречеш, защото тече на заден фон в главата ти през цялото време. Дай да не се събличаме тази вечер за разнообразие, какво ще кажеш? Мълчи и не ме занимавай с душевност.
Хората са различни и са скроени с тесни чували на главите си. Сестра му спи в леглото му. Чудно ми още ли го прави? Това е едно от най-сбърканите съзнания, които съм срещала. Аха, аха... и почти инцест. Мозък получаващ удоволствие да спи в "техните чаршафи", представи си, който на мен ми чете лекция за благопристойност. Баща му не си пада да го гледа как целува приятелката си пред него. Моят не се свени да целува майка ми пред всички. Кое е приличното? Пука ми. Аз съм расла свободна с поразвързан език и съзнание. Очевидно е, че са ми спестени завоелираностите на играта на дама между двама души. Дръжте си ги, мерси!

Разкрепостени, та чак развързани мозъци. Интелекти подчинени на задоволяването на една потребност: да не са сами и тази вечер. На кого му дреме, питам се аз, важното е да не сме си безразлични. А това, че не помниш името на поредната и я наричаш с произволно, докато спиш, ще го броим за нормално. 
Четвъртък е и не, пак не стига навреме. Не защото е опитал нещо различно топло вместо кафето си тази сутрин. Умряла работа. За кой ли път в главата ми се връщат чатове изпълнени с вулгарности и то такива, че да не може да стане от бюрото си или поне така твърдеше. На мен не ми личи, а и не ми влияе да си призная. Как и къде точно, коя част са празни думи. Пък и в писмен вид, от другата страна на монитора, всеки може да си позволи да е точно толкова дълбок, многопластов, разкрепостен и интересен, за колкото си мечтае.

Ела ми в ръцете, за да започнат оправданията.
Чакам.

5 коментара:

  1. Повдигаме вежди в знак на удоволствие, устните се разтягат в знак на върло разбиране и поклонение. И ние сме били там, и оттам се връщаме. И никога не са същите, пелтечат като мънички кокошчици в ръцете ти докато се окаже, че ти не си кралят. Сядаш на трона и любиш.

    ОтговорИзтриване
  2. Любиш, ако има какво. Ако няма нищо, което да те накара да тиктакаш, просто стоиш.

    ОтговорИзтриване
  3. И се забавляваш междувременно.

    ОтговорИзтриване