неделя, декември 25, 2011

Коледно-не-подаръчно


Коледа настъпи по план и ще отмине тихомълком. Хората ще се смеят по трапезите и днес все едно за пръв път се събират, но отвътре ще знаят, че би било прекрасно, ако това се случва по-често и без специален повод. Утре животът ще си продължи сив и опушен като ненужна буца сняг избутана встрани от пътя. 

Обикновенно всички свързват този ден с подаръците. Деца, малки и големи. Не е ли малко материален дори този факт? Но все пак това е част от еуфорията, нали?

Тази Коледа имах много замислени, но неосъществени подаръци. Понякога наистина се случва и подаръците да се озоват без човек, който да им се радва. А има ли смисъл да вложиш сърцето и душата си в нещо, което някой просто ще стовари върху гардероба си измежду всичките ненужни други боклуци там? Заслужава ли си да сътвориш уникалното?

Тази Коледа така излезе, че можеше да подаря едно живо същество на друго живо същество, за да го отгледаме заедно. Отговорна задача, която не е по силите на всеки. Живите неща не могат да стоят само върху шкафа ти. Заличаването, надявам се, не ще остави видими следи върху мен, освен задраскването на едно име. Неродено още в зачатък. Непомислено. Непоискано.

За сметка на това две прекрасни мои приятелки ще съумеят да го направят.

Тази Коледа направих всичко възможно да изпълня едно желание. Да дам верен и обичлив приятел. Много разговори, много търсене, много време и много средства отидоха за едно черно-бяло, ненамируемо на територията на нашата родина куче. Бордър коли. Но кучетата имат нужда от дом, заради което това се озова в чужди ръце накрая, нищо че бе идеалното, избрано специално за целта. Предполагам, че там поне ще го обичат толкова, колкото го обикнах и аз.

Същото се случи и с планирана стена с рамки за снимки.
С едно стихотворение.
Една книга. Сега са две еднакви в библиотеката.
Едно далечно пътуване.
Едно евентуално бъдещо време с план за къща.

Коледата може да бъде много неподаръчна. Това не се случва на онези, които ще подскачат в материално удолетворение тази сутрин, а на онези, които са искали да дадат. В крайна сметка хората умеят да са егоисти дори, когато става дума да получат нещо.

9 коментара:

  1. Бременна? И възнамеряваш да го махнеш? :(

    ОтговорИзтриване
  2. Тази Коледа така излезе, че можеше да подаря едно живо същество на друго живо същество...

    Можеше. Не стана. Моралните въпроси се разрешиха сами.

    ОтговорИзтриване
  3. Тази Коледа ни подари много размисли. Ей така, ненадейно.
    И макар да ни даде много разлъки, вярвам че ще ни поведе по пътеки, които ще ни доведат до повече и по-плътна радост.
    Всички нас. Защото заслужаваме.

    ОтговорИзтриване
  4. Много, много размисли, нали? Цяла година материал за обмисляне...

    Коледата-не-подаръчна е също толкова важна, колкото материално изразимата и половинка с лъскави хартии и пандели под елхата, защото ясно показва за какво и кого си струва да се бориш. Винаги съм предпочитала да получавам неизразими жестове...

    ОтговорИзтриване
  5. Втора година ми е не-подаръчна, но какво от това?

    ОтговорИзтриване
  6. Мда... ама кофтито е, че е не-подаръчна не само за мен... не мога да си зарадвам любимите хора, както искам и аз с подаръци за тях... и това ме мъчи. На мен ми е все тая... аз подаръци отдавна и за нищо не искам. Сигурно затова взех толкоооова много да им се радвам... станала съм като бедните деца.

    ОтговорИзтриване
  7. Значи си просто по-истинска. :")

    ОтговорИзтриване