неделя, декември 04, 2011

Планове


Има една стара поговорка: ако искаш да разсмееш боговете, разкажи им плановете си. В последно време много са се смели за моя сметка предполагам. Неделя е. Съботите и неделите са ми най-тежки, минават най-бавно в самотата на леглото ми, а мисълта ми чертае неща, които никога няма да ми се случат.

Моите планове... как ще завърша съвсем скоро, как ще си намеря работа и ще започна да прекарвам повече време с човека, когото обичам. Всичките вечери и няколко дни в повече. Планове за седене на масата рисувайки в журнала, докато се приготвя вечерята. За това да изиграеш една игра и да се смееш на воля на грешките си заедно с другите. За ставане рано сутрин, за да направя закуска, а после да се вмъкна отново в леглото. Да ти направят супа, докато си болен и лежиш на дивана.
Близки и далечни.  За бяла памучна рокля и червен конец на крака, за усмивки. Планове за къщата в близост до гората, за големия прозорец на дневната и аз там сгушена на креслото. Мечти за семейство и дом, за грижа и нежност, за единственото, което реално искам да имам. За деца, за бебешки обувки, за мек парфюм и за сладък аромат на горящо дърво. За черно-бяло куче и една овца в нищото, за два люлеещи се стола и за огромни семейни сбирки по празниците с хора, които те обичат. Планове за Коледите, планове за обикновенните дни. За това да танцуваш чело в чело пред камината под звуците на Елла и да се разтапяш вътрешно под пухените завивки след това. За невидяните театрални изпълнения и филмите вечер. За излежаването и гледането в тавана докато спиш, а стомахът ти се свива от нещо необяснимо. За миналото ти и моето захвърлено в канафката, за голотата и химията между кожата ни, за настръхването, за дъха, за виковете ми.
Планове за истини и измислици, планове за бъдещите трудности, за ужулени колена и безсънни нощи до люлка, за дълги телефонни разговори и горещи прегръдки на прощаване. Планове за неокапали сълзи, за падналите вече такива, за водата в тъмното, където можех да плача без да ме усетиш. За споровете, за имената, за общото и за разделеното. За това, че сме повече като, отколкото бихме могли. За истинското влюбване и устояването на изкушенията, за чакането и за рисковете. За прескочените огради и извървяния път.

Планове за нещата, които никога няма да имам с теб...

8 коментара:

  1. Глупости. Ще ги имаш. Просто по друг начин.
    Пък бил и той коренно различен.
    Ужасно е да пишеш толкова красиво за нещо толкова тъжно.

    ОтговорИзтриване
  2. Не мога, Змей. Не мога. Не го искам другак. Душата и сърцето ми не го искат да е по друг начин. Не искат да го обгърнат, не желаят дори да се опитат.

    Нещо загина в мен тези седмици и няма да се върне никога обратно. Колкото и да ми се ще просто да изчезна, знам че това не е по моите сили. Ще продължавам да съществувам, но не каквато бях и не по начина, по който ми се иска. Предполагам, че трябва да се примиря, защото не на всеки му е писано да е истински щастлив, не му е писано да го докосва половината му душа, не му е писано сърцето му да пее.

    ОтговорИзтриване
  3. За съжаление, Ел, е така. И на мен не ми е лесно да се примиря и като цяло не приличам на човек, който мисли така... Защото се опитвам да живея като че не е истина, измислям си щастлив свят и се загръщам с него... Но понякога се случва да се отвия в съня си... и тогава... знаеш.

    ОтговорИзтриване
  4. Тогава знам. Единственото, което знам до болка.

    ОтговорИзтриване
  5. Аман от примиренческо мислене. Казах.

    ОтговорИзтриване