петък, декември 23, 2011

Сняг и страст


От вчера зимата настъпи официално и донесе така искания сняг точно преди Коледа. София се скри под бялата пухена завивка и за няколко часа бе много красива и чиста. Обичам снега дори и в градски условия, макар да предпочитам зимните вечери горе на Балкана, където преспите са по три метра високи, а дядо ми и брат ми копаеха тунели в тях, за да можем да стигнем до площада. Пък слизането до дефилето става само със ски.
Все пак София е прекрасна снежна. От стаята виждам перфектно склоновете на Витоша, която ми е буквално на един хвърлей, а ако ида в другата част наблюдавам зъберите на Стара Планина. Някак инстинктивно винаги свързвам зимата с планините, а не с равнината или морския бряг. С нетърпение чакам походите и ски-ходенето с весела компания на онова специално място, където се събират Родопите, Пирин и Рила.

Остава ми съвсем малко до пълното ми възстановяване, някакви си 2 месеца и после ще грабна сноуборда отново и хайде по планинските склонове. А може би и ските или зимните кънки. Зимни спортове, моя страст. Няма нещо по-хубаво от това да седнеш да изпиеш един топъл чай в близката хижа с тумбата луди след като сте се разбили от каране цял ден.

Ще е време за снежните ни човеци с морковени носове и специално подбрани съчки в задния ни двор и в близкия парк, за замъци построени за войни със снежни топки, за спускания с шейни по онези стръмни и неопознати пътеки в гората, време за ангели на чисто белите поляни, за игра с кучетата ми в снега до припадък, за гоненици и футболни мачове в Южния парк, както и целенасочено хлъзгане по заледените тротоари под капчуците. Време за всички онези малки неща, които те карат да запомниш дните си и носят истории със себе си. Няма да е необходимо да си спомняме какво е да сме деца, защото продължаваме да сме същите пъстри и ярки същества отвътре. Можем да си позволим да сме истински и несериозни дори и да е само за няколко часа, защото пламъчетата ги има винаги в очите ни.

Обичам студа и това как той разлива руменина по бузите ми. Харесва ми да наблюдавам снежинките през прозореца привечер. Преходни и така нежни. А после да рисувам по стъклата с пръст послания, които ще изчезнат. Виелици и бури, както и ясно синьо небе. Разопаковане на три ката дрехи, когато прекрачиш прага на дома си. Всичко това е зимата за мен. Сняг и страст.

2 коментара: