сряда, декември 21, 2011

Писмо до Д. К.


В последните дни изписах хиляди постове наум, но нямах сили да ги напиша тук. Коледа е след 3 дни. Както всяка година е време за писмо. Едно единствено. Към Лапландия или там, където живее добрия старец. Не знам дали ги чете, твърде рядко изпълнява желанията ми, макар те да са съвсем простички и нематериални, но все пак пиша всеки път. Та...

Мили Дядо Коледа или там, която и да си вселенска сила на добрата воля,

Подаръци не искам, но това предполагам не те учудва. На този свят хиляди хора са без подаръци цял живот. Миналата година си пожелах лично щастие с един определен човек и здраве за семейството ми. Пазиш ли някъде ръчно правената хартия надписана с перодръжка? Старомодно знам, но и Коледата е за старомодни хора, не мислиш ли? За онези, които все пак вярват малко в нещо по-добро и не я свеждат до голямо плюскане три дни в годината. 

Та да си дойда на думата. Искам смисъл, Дядо Коледа. Друго не ми трябва, защото мога и сама да си го съградя. Искам смисъл от онзи, който кара всяка фибра в тялото ти да трепери, такъв, че да заспиваш скапан от работа, но безкрайно доволен, такъв, че да се усмихвам без причина и да танцувам под дъжда. Виждаш ли, за мен безсмислието на живота, който водим, такъв ден за ден е смазващо. 

Останалите неща, които си пожелавам са за хората около мен. На половината ми душа дай спокойствие и увереност, защото и предстоят важни решения. На прекрасната ми червенокоса красавица прати някой, който да накара сърцето и да пее, защото се е смръзнало в ъгъла. На онази, което е повече змей от всичко друго, сбъдни част от невъзможностите и най-сетне махни вътрешната и неизразена тъга. А на онази, която има таланта да направи всичко трагедия, дай някой нов и различен, който да я изненада истински. На него дай успехи. На големия дребен в моя живот, дай благодат. На прекрасната химичка-сладкарка здраве и разбирателство. А на гения на светлината в моя живот вече си му дал Африка и мисля, че още Африка е всичко, от което се нуждае. На нея дай собственото и име, защото радост е достатъчна понякога. 

И още нещо, което макар последно е също така важно. Донеси истини. Много и за всички. Прегръщам те от разстояние, Аз.

4 коментара:

  1. Не разпознах себе си и понякога е по-добре така. Тази година чувствам, че той ще те чуе.

    ОтговорИзтриване
  2. Мила моя, това което най-много ти желаех, го получи малко предколедно...

    От друга страна винаги мога да те нагушкам лично с полярните мечки.

    ОтговорИзтриване
  3. Ще се случи, прекрасная. И ако добрият старец не ни донесе всичко това, то сами ще се преборим да се случи. И ще изградим прекрасните си приказки. :)

    ОтговорИзтриване
  4. :")

    Ще стане в един момент. Животът си върви, Коледа е. После ще дойде следващата. Пожелавам ги тези неща пак, препрочитам ги и ги желая истински.

    Така или иначе всичко сме борили "сами" до момента, сега пак ще го борим, но поне ще можем да се огледаме и да видим приятелска усмивка до нас.

    ОтговорИзтриване