вторник, декември 13, 2011

Божествена частица


Виждаме се и тя грее. Лицето, усмивката, кожата. Излъчва божествена светлина. Прекрасна е от връхчетата на пръстите на ръцете до крайчетата на косата. Излъчва такава топлина и нежност, че ме боли да я гледам чак, а не мога да откъсна поглед. И гледам, гледам, гледам и попивам.

Божествената частица е там. В нея, а аз осъзнавам колко много се радвам напук на всичко около мен и съм готова да сторя всичко, за да я защитя. Тя заслужава това. Заслужава да е спокойна, да се грижат за нея. Просто прекрасна до край. Ще получи точно това, за което други мечтаят, а нея я плаши, но знам, че тя ще се справи великолепно. Ще даде живот. Искам да я прегръщам, докато се свърша на малки прашинки и да полепна по стените наоколо. Не може да се изпитва такова вътрешно удолетворение.

Все още не мога да повярвам, когато си тръгва и ме оставя сама с мислите ми. Аз ще трябва да почакам още ден-два, за да разбера какво става за себе си. А не искам да разбирам, но ще се наложи.

2 коментара:

  1. Налага се. :") Но тя е щастлива както никога. А моето ще се реши някак. Макар да ми се иска да бе различно.

    ОтговорИзтриване