петък, декември 16, 2011

Нахвърляно за мен


Аз съм добра и наивна. Признавам си го веднага, а и ми личи по усмивката и очите. Може би съм лесна за манипулиране според някои, но пък номерът минава само веднъж. Леснотата ми се дължи на вярата ми у хората, която е константна. Давам я веднага, но ако я изкривиш и счупиш, няма как да ти я дам отново. При мен системата "3 пъти за щастие" не работи, единственото, което действа е едно чистосърдечно "извинявай". Усещам, когато ме лъжат и макар да премълчавам и да се самоубеждавам понякога, че нещата не са такива каквито са, винаги знам крайния резултат. Този път не беше по-различен. Отказала съм се да се боря за обречени каузи. Както да се чудя защо хората не си изпълняват и най-простичките обещания. Което е, е. И толкова.

Не съм изцяло само-достатъчна, но пък компенсирам със самостоятелност, която често се бърка с незаинтересованост, която води до изблици на ревност и фалшиви извинения. Какво да се прави, понякога думичките и тяхното значение убягват, докато се опитваш да изсмучеш причини от пръстите си. Малко като в "Чукча нечитател, чукча писател."
Не ме бива да съм лошата, бизнес кучка, но не ми и трябва. Никога не съм го искала и не ми е било цел. Така или иначе да попаднеш в клишираната зона е достатъчно неприятно само по себе си. По мои наблюдения на жените около мен точно този тип са безкрайно нещастни и самотни, макар да се справят сравнително добре с материалните неща в живота си.

Семейството ми е невероятно. Питайте, когото искате. Никъде другаде няма да ти обясняват за красотата на балистичната крива, докато хапваш нещо на крак гледайки "Професионалистът". Нито пък ще можеш да обсъждаш самолети, коли, машини и двигатели във всеки възможен вариант. А научната фантастика да ти е четена още като си бил дете. Майка ти да е едновременно пилот, състезател по гимнастика и химик, а баща ти цяла техническа енциклопедия.
Тъй като реално съм "принцесата на татко и мама" във всяко едно отношение, никога не ми се е налагало да изпитам тежестите на живия живот. О! Чакай! Налагало се е, но по мое собствено желание. Това май не се брои? Или се... де да знам... вероятно други неща носят повече точки. Трябва да пробвам методите на развълнуваните ученички, май е по-успешно отколкото да се държиш на годините си.

Винаги пожелавам най-доброто на онези, които по някаква причина са решили да ми се подиграят. Лошото в случая е, че се сбъдва и то много скоропостижно. Смея се, когато пиша постовете си, и онези, които ме познават на живо, а не чрез призмата на трети лица, са наясно, че единствено лекарския отпуск е това, което ме държи у дома. Скоро ще пътувам пак. Ще ида по-далече от тук, са да видя много нови неща и така ще завърши моралната дилема. Европа вече е обиколена надлъж и нашир, време е за нови континенти. Предполагам, че  се дължи на дивия ми авантюризъм, на това, че не ме свърта на едно място. Обичам да изпълнявам мечтите си.

Няма коментари:

Публикуване на коментар