сряда, декември 14, 2011

Мъглата


Навън мъглата е гъста като памук, а вчера бе ден изпълнен със слънце. Протягаш ръка и я губиш в млечната течност. Някъде там има други като теб, които стоят на прозореца си и наблюдават в нищото, сигурна съм. Градът е скрит по един особен начин и сякаш не си в него. Улиците са звук, съседите само шум по стените, въздухът залепва по теб и е почти мазен. 

Мъглата е лъжовна измамница. Хем я има, хем я няма. Изплъзва се от прегръдката ти на тънки струйки дим и ти се подиграва предизвикателно. Не можеш да я уловиш. Нито върху белия лист, нито на снимка. В такива дни аз рисувам. 

Препрочетох стари разговори и се чудя дали да не ги изтрия и тях. Бялото поле пред прозореца ми няма да ми даде отговор. А рибите мълчат.

3 коментара:

  1. Сигурна си... и правилно - и аз бях на прозореца.
    Нарисувай ми... заек! *пърх с мигли*

    ОтговорИзтриване