вторник, декември 13, 2011

Хората са като...


Хората са като планини. Не знаеш кога ще изригнат, нито какво ще изригне от тях. И все пак са просто студени и мъртви под зелената обвивка на гората.

Хората са като вода. Повърхността е надиплена от милиони кръгчета, подвижна, затоплена от слънчевите лъчи, но дълбините и остават несмутимо студени и тихи. А там отдолу се крие чудовището, което ще те разкъса за секунди. Докосваш едва-едва границата и веднага даваш отражение. Няма несвързани действия, всяко следва предното. Не можеш да изолираш мига и да спреш времето. Няма минало, има само настояще.

Хората са нетрайни и ефимерни същества. Като картини по пясъка изрисувани чрез танц, които изчезват с първите вълни рано сутрин. Рано или късно ехото на грохота им затихва и оставя само спокойствие.

Човеците са друга история.

3 коментара:

  1. Какво щастие е, че не съм човек! =]

    ОтговорИзтриване
  2. Аз съм обаче... с плюсовете и минусите.

    ОтговорИзтриване
  3. Е, аз да не би да нямам плюсове и минуси... хах, просто съм "сбъркан" човек! ;-)

    ОтговорИзтриване