понеделник, декември 12, 2011

Музика


Тя звучи лекичко из стаята. Джаз и блус се омотават около тялото ми и ме карат да се разтопя в дрезгавите гласове, държаща в ръка любимото си питие: истински южен бърбън с дъх на праскови, който специално ми носят с много любов. Носи спомени за откритите веранди, люлеещите се столове, цикади в тъмното, шум на полета, акцент, който кара краката да ти омекнат, мъже по-черни от нощта и жени създадени за грях и вуду магия. Чашата е висока, кристална, пълна с квадратни кубчета лед и парченца замразен плод.
Накланям глава и се отпускам тотално. Хармония от усещания и звуци. Тактувам си крак и гледам едната половинка на перфектния чифт италиански кожени обувки за танци, който обгръщат ходилото ми в кадифена прегръдка. Роклята ми се плъзга по тялото ми в копринени отблясъци и го гали. Съвършенно.

В душата ми звучи друга тип музика, когато ръце пропълзяват по гърба ми. По-агресивна, повече рок. Изотвътре, почти като AC/DC и тяхната Stiff Upper Lip, с текстове, които изкарват руменина на бузите ми и ме карат да си прехапя езичето и да разтръскам глава, за да разпилея косите си и да ги пусна на свобода. Рок като извор на енергия, почти водопад.

Има и друг тип музика... тя е за онези, които чакат принца/принцесата с мерцедеса и чрез лесния живот. Животът като чалга песен. От онези с обилното количество мешани алкохоли, изневери, интриги, брокат и силикон... има я. Понякога може да се потопиш за кратко, колкото да забравиш за скритата тъга в джаза. Останалото е пошлост.

1 коментар: