неделя, декември 11, 2011

Думи


Словоблудствие. Празни думи, които макар и красиви обезценяват значението си. Думи, които отлитат на вятъра. Всичко е станало консумация, тоалетна хартия и после в кошчето. Влагаш, влагаш и после край. Рязък и внезапен като по Хичкок. Не харесвам хора, които не знаят тежестта на думите.

Книгата се топи изпод пръстите ми. Страница по страница. Хартията е истинска, не виртуално самозадоволяване. Има мирис и вкус, леко грапава изпод пръстите ми. Норман Мейлър и неговите изречения от по страница и половина. Американска класика. Голите и мъртвите. Идеално показва колко заменими са хората.
Брак.
Тела.
Смрад.
Материя.

За някои материята стои над всичко. Да се протегнеш и "нещото" да е там. За останалите тя е просто начин да получиш нещо в повече. Носиш хубави дрешки, пиеш скъпото си уиски и си някак в повече. Отваряш вратата на спортната си кола и "нещото" влиза вътре наготово. Лесно като детска игра.

Думите са такива курви и служат покорно, но тежат на врата ти като оловни окови, и, ако не ги зачиташ, рано или късно ще те повлекат надолу. С чиста съвест ли ще застанеш зад всяко изречено нещо, когато знаеш стойността му? Или ще се оправдаваш с още словоблудстване?

Няма коментари:

Публикуване на коментар