събота, декември 10, 2011

Панаир


Тя се е събудила посреднощ, заради една лилава рокля на принцеса. Старателно се отбягва "Панаирът", въпреки че всичко ни влече натам. Чете ми се пак Пратчет, но минах на психологически трилъри и поезия. Пак е нещо, други дори не умеят да четат. А някои хора пишат вадейки думите директно от главата ми. Или са в "Шовинист", но са се изгубили безнадеждно, макар да им беше показан пътя.

Тази сутрин се събудих и кадифената му кожа ме милваше по лицето. Усмихвах се неволно, въпреки болката. Някои неща не спират да са до теб никога, дори и да са препътували половината свят, за да го постигнат. Други се крият и гледат в пода.

Аз мисля не в лилаво, както винаги, а в бяло. А то отива на цвета на кожата ми и на усмивката ми. Както казаха толкова painfully sexy, че трапчинките ми набраздяват бузите. Това лято отново ще е бяло. Време за любимото ми питие. Отново.

Слушам Лени заедно с нея. Не ми е до лигава музика и сантиментални песни, но гласът му  ме упоява. Изхвърлих част от бельото си, заедно с остатъците. Взех си "нещата" и те също отидоха в коша.

Косата ми е пусната и блести от здраве в махагоново-кестенови отенъци. Прокарват пръсти в нея и леко я разрошват.

Аз искам да се снимам, а тя е готова да облече въпросната лилава рокля, ако някой намери ярко розово-зелен спандексов костюм и го носи само 2 минути. Приятелите ми са прекрасни, без да дават измъчени съвети. Но винаги са там, за да ме сритат в задника, ако се налага. Както и да ме носят нужното време, докато стъпя на краката си.

Разговаряхме за сериалите, които гледаме. За компютърните игри, които ни радват. Кои други момичета гледат обсъжданията на StarCraft, така или иначе, мечтаят да гонят дракони и чакат Диабло 3 като второто пришествие...

Намерих си първия годежен пръстен в малка кутия във формата на сърце, другия захвърлих преди време в една канафка, заради желанието на дете-егоист. А ми правят амулет, защото ме обичат истински. 

2 коментара:

  1. И без спандексовия костюм мога да се навия. Но си искам сините птички! :)

    ОтговорИзтриване
  2. "А някои хора пишат вадейки думите директно от главата ми." >>> Не е странно, че и от моята! ;-)
    "Приятелите ми са прекрасни, без да дават измъчени съвети. Но винаги са там, за да ме сритат в задника, ако се налага. Както и да ме носят нужното време, докато стъпя на краката си." >>> Така е - измъчени съвети не давам, само съвети, изправящи на крака, помагащи при прохождане на ново. ;-)
    "Разговаряхме за сериалите, които гледаме. За компютърните игри, които ни радват. Кои други момичета гледат обсъжданията на StarCraft, така или иначе, мечтаят да гонят дракони и чакат Диабло 3 като второто пришествие..." >>> Ах, компютърните игри, които ни радват, ах, чакането на Diablo 3! <3 <3 <3 ^^ И, да, обожавам дракони... ама предпочитам да летя на тях, вместо да ги гоня! ;-)

    Btw, Змей-И-ц-е моя, ти не знаеше ли, че и аз съм птица... синя?! /Не че знам за какво точно говориш, но това не отменя факта./

    ОтговорИзтриване