петък, декември 09, 2011

Размислих


Заблуждавала съм се. Цели 497 дни пълно заблуждение. Интересното е как най-малкото нещо ме накара да го проумея. Тук и сега. Фактът, че "не знам" се повтори още стотина пъти пред мен. Приех го. Някак с това, че са ме "отебали" напълно и, че компанията му ме смята за там каквото ме смята. Особенно симпатично казано от устата на човек, който ме е виждал всичко на всичко десетина пъти. Но пък благодаря за отношението.

Стана ми смешно. Цялата история се сътвори в един болен на тема съмнения мозък и там ще си и остане. Размислих. Плановете са, за да ги нарушаваш. Живеем за сега. Не за момента, а за сега-то. Днес. Миналото е просто минало. Независимо дали се вкопчваш в него за втори, трети или пети път, то ще си остане минало и няма да ти донесе бъдеще, ако не си променен съществено. Уравнението дава все един и същи резултат. Ти си хикс, другият игрег, а онези километри тънкото плюсче в цялата работа. Някои хора умеят да имат връзки само от разстояние. Комплекс на недостижимостта го наричаме. Искат да имат само онова, което осъзнават, че не могат да притежават. Едно небъдеще в позитивна светлина, надеждата, че някой ден може би ще те повикат там в далекото, но успокоението, че няма как да се случи.

Аз нямам защо да бъда успокоявана, в мен има нещо, което никога не ще бъде притежавано. Свободата е сладка, нищо че цената и е висока. Човек винаги губи собствените си илюзии.

:")

2 коментара: